„Гърменето с пушка ли?“ Не само. Макар че след Освобождението в повечето домове имало пушка и мъжете гърмели и като вземат булката, и като разберат че е честна, и като се роди дете… изобщо, по всякакъв радостен повод. 

В много истории, срамежливо или с известна гордост разказвани от нашите дядовци и прадядовци, се разказва за грабване на момата и защита на избора на двамата млади. Понякога пък не грабване, а по-настоятелно искане и преговори са били дипломатическата война, след която се е събирало едно семейство.   

Когато са си казвали, че „тя ще е“ или „той ще е“ младите са били склонни на сериозен риск, бягали през оградите нощем, по тях са стреляли с пушки, понякога кметът и властта са се намесвали, ала хората са считали тази битка в реда на нещата.  . Дали защото „хубавите моми ги искали рано“, дали защото не е било прието българските ергени да живеят в безчестие, но в момента, когато някоя жена се прецени като подходяща, никой не се е мотал и не е чакал.   



Петко Р. Славейков разказва изключително интересната история за годежа на своите родители. Баща му бил ратай без особен имот, а майка му била сираче, отглеждана в пансион, където на момите се давал подслон и ги учели на работа. Баща му като шегаджия постоянно закачал момите и даже ги плашел. Когато обаче една вечер тупнал шапката си пред Донка, бъдещата му жена, за да изпусне в тъмното тавата, която носела от фурната, тя вместо да го прокълне, благо му направила забележка, че вече е голям за такива щуротии. Той не мигнал цяла нощ – Нима в градчето  има и такава жена, дето няма да го кори и да го обижда? – и на другия ден отишъл да я иска. После целия им труден живот показал, че никак не е сбъркал в избора. Тя била като слънцето, което неизменно изгрява всяка сутрин*. С три деца и бременна с четвърто, дори когато Рачо оставал без работа, не губела надежда, а я предавала и на него.   

Как е можело тогава момците да избират „от един поглед“? Вероятно е много важно какво са гледали. Една позабравена думичка: „свестен“ и „свястна“ често са тежали в очите на другия повече от имоти, красота и дори нежни ласки! Хайтов има един знаков разказ за Хасанчек, който много романтично си откраднал мома, но като дошли роднините й с пушки да я вземат, не можал да я защити. Несемейният му еднорък чичо я защитил с живота си, и родът на момата отстъпил. Обаче момата после поискала да се ожени за чичото.   

Можем ли и днес да вземем нещо от онази здравина, сила и обич, които са изпълвали семействата и са им помогнали да оцелеят през изпитанията и войните? Можем, само ако опитаме да разберем корените на нещата. Никой вече не се жени след един поглед, нито това е гаранция за нещо трайно. Жените днес имат повече права, и не се оставят да бъдат крадени или „женени“– това е добро, което не може и не бива да се върне назад. Кое тогава можем да разберем и да пренесем от миналото?   

Можем да пренесем разбирането, че всички подобни честни постъпки са имали не просто „комшийска“, а ангелска защита. Решението заради чест и заради принцип, винаги е било допълвано със здраве и устойчивост на дома. Изборът заради смелост, вярност, работливост, е придавал красота на некрасивите и имот на безимотните! Този избор е помагал любовта да трае през целия живот, защото тя е била в най-малките неща които постоянно правиш за другия.   

А това са решения, които можем да вземаме и сега.   

---------- 

* Трагично починала след раждането на четвъртото си дете, защото турци разпорили бременната й приятелка по пътя им за църквата, какво ли е видяла от небето майката на Петко Славейков? Видяла е, че и четвъртото й дете ще има втора майка, и то добра. Видяла е как той самият ще има девет деца, как един от внуците й почти достига до Нобелова награда. Два пъти Петко ще бъде министър-председател на България и ще преведе Библията на новобългарски. Ще преведе руските освободителни войски през Балкана. Въпреки пожарите в Стара Загора, вместо да се отчае, с майчината си упоритост, Петко втори път ще събере изгорелите хиляди народни поговорки от своите записки. Премного ли е било това за „обикновеното сираче“ Донка? Остава сами да си отговорим на този въпрос, има ли „малки“ хора или напротив, те са тихите ангели, които пренасят нишката на живота и на ценностите далеч отвъд своето време на съществуване…