Една история все не ми дава мира и, колкото и странно да звучи, тя е за една обикновена, но безценна за мен дървена лъжица...
   През годините съм се разделил и с много ненужни неща, и с не малко приятели, които категорично са доказали, че не стават и за чеп за зеле...Да, времето дава шанса да разбереш кои са истинските хора до теб и кои са готови да те предадат за жълти стотинки. Слава Богу, в изтъркулващите се лета бойните авери оцеляха, преминавайки през многобройните житейски изпитания изпитания и сме заедно: шепа хора, шепа, която може да се превърне в юмрук, когато се наложи.
    Но да се върна към тази ДЪРВЕНА ЛЪЖИЦА, за която обещах да ви разкажа. Тя вече на нищо не прилича: почерняла е от времето и горещината на хилядите гозби, които е разбърквала, за да не загорят. Попила е аромата на всички вкусотии, ала и на не малко буламачи. Лъжицата я имам още от баба ми Йорданка, светла й памет. Докато беше жива, само тя готвеше простите и винаги невероятно апетитни ястия. Повечето от тях бяха по рецептата "от нищо -нещо". През пролетта - чорба от коприва, с ориз или без, лапад със зелени джанки, та да стане по-киселичък, киселец - също. А колко зелен фасул, грах, боб и селски чорби а забърквала лъжицата, представа си нямате!
     Преди да си отиде от този свят баба, майка ми не можеше да изпържи и яйца, камо ли нещо друго да приготви, но един ден ангелите  прибраха баба Йордана в небесните селения и лъжицата започна да върти милата ми майчица. Изнамери стари и нови готварски книги и, лека-полека, се развихри. Остана вярна на семейните традиции и приготвяше предимно постни, но много вкусни манджички. Само от дъжд на вятър правеше пържени кюфтета, с много хляб в каймата, мусака, без заливка и чат-пат - пържоли на тиган. Варивата в нашата къща бяха издигнати в култ. Тази е причината до ден днешен да обичам "белия петел"/ зрял боб/ и лещата, но и зеления фасул, а и грах.
     Когато мама пое звездния си път, лека-полека аз, на свой ред, поех старата, древната дървена лъжица...Не бих я заменил с никоя друга!!! Сега внучката ми казва: "Деди, ти си най-големият, световният мастър шеф!"...
   В дните, но май и в предстоящите месеци, през които трябва да се пазим от китайската корона и да си седим вкъщи, тепърва ще се развихряме в кухнята: аз, както винаги, но и мнозина от вас. Ето защо, в следващото ми писание, ще споделя някои мои изпитани рецепти. До скоро!
Ники Атанасов