Някога живял мъдрец, който се скитал по горите. Много подвизи извършил той. Веднъж, докато седял под едно дърво, една врана се изцвъкала на главата му.  

Мъдрецът се разярил, хвърлил гневен поглед на враната и птицата тутакси се превърнала на пепел. Възгордял се мъдрецът със силата на погледа си, с мощта на своя аскетизъм. Отишъл той в града за милостиня при един брамин, влязъл в двореца му и помолил стопанката да изнесе подаяние.

„Изчакай, почтени, докато помогна на господаря” – отговорила тя. Когато той ядосан я погледнал, тя се разсмяла: „Грешиш, мъдрецо. Аз не съм врана”.

Тя довршила заедно със съпруга си богослужението, и тогава изнесла милостинята.

Мъдрецът замръзнал от удивление.

„Откъде имаш тази проницателност??”

„Аз не признавам друг закон освен верността към съпруга си. Затова такава е силата на моето прозрение. Иди при месаря Дхармавядха на пазара, наблюдавай го и се научи на скромност.

Отишъл мъдрецът и намерил сергията.

„Какво става, явно вярната жена на брамина те е изпратила при мене?”

„Как ти, обикновен търговец на месо, имаш такова знание???”

„Аз обичам и почитам родителите си. Те са моето единствено спасение. Първо измивам тях, тогава се мия и аз. Първо се хранят те, тогава се храня и аз. Първо ги слагам да спят, едва тогава си лягам и аз. Ето защо много знам. Продавам месо и карантия и с това се прехранвам. тази търговия е моят начин да служа на хората, а не алчност за пари. Нито аз, нито тази вярна на мъжа си жена се перчим, защото перченето е враг на знанието. И ти мъдрецо, трябва да се освободиш от високомерието си. Чак тогава, изпълнявайки дълга си, ще постигнеш успеха и ще бъдеш уважаван сред мъдреците.”