“Да се махнат от употребление” чуждестранните накити и платове, са постановили на 14 май 1873 г. копривщенски първенци, негодуващи против “пустата мода, която и телесно, и морално вреди”.

 Заседавали са под председателството на пловдивския висш духовник Панарет, който е записал и “Изложение на работи, които с обще и своеволно решение се приеха и одобриха да се следуват в град Копривщица”*.

 Приетите “работи” са в дух “Изберете българското!” с тази разлика, че не предвиждат свободен избор, а чертаят строга протекционистична стратегия, т. е. защита на местното производство. А главен мотив на нравствените предписания в “Изложението” е чисто и просто намаляване на разходите.

 Настроения против вносните стоки са се ширили и преди приемането на любопитния документ.

 В издадения през 1872 г. малък ръкописен вестник “Тръба” основната публикация е “Копривщица откъм материално отношение”. Тя започва така:

 “Нашето отечество страда днес доста откъм веществена страна, т. е. от немане [на] пари и е принудено волю неволю да праз[ну]ва двамата нам прочути свети безсребреници Козва и Дамян... Нека прочее го докажем теоретически и фактически...”

 И неизвестният автор първо се залавя с “причините за въвеждание на модите в селото ни и техните следствия”. А надежди той възлага на съвестта у жената: “...и тъй тя веднъж, дваж като слуша мъжа си и познае, че той няма голям кяр, тя от срам и от страх ще почне да скъсява разноските, ще хване да пести, да избягва модите и вместо да гледа как ходиле и какво носиле хората, тя ще нач[е]не да гледа мъжа си и да се простира според чергата си.”

 През 1874 г. проблемът е поставен и в едно писмо на Тодор Каблешков (1851-1876) до майка му: “Да се унищожават модите и всичко що е Европа и да се заместват с домашни...”

 Няма как да заподозрем героя от Априлското въстание в изостаналост. В същото писмо той препоръчва: “Да се снабдявате с библиотека от разни книжки... Да гледате да научите всяка жена да знае да чете и пише.”

 Недоволството от “модите”, завладяло далеч не само копривщенци, е косвена последица от Кримската война (1853-1856). След нея в българските земи ускорено навлизат западноевропейски стоки и култура. “Под нейното влияние - пише видният географ и етнограф акад. Анастас Иширков (1868-1934) - се промени начинът на живот, се обезцени нашата домашна индустрия, западнаха занаятите, които произвеждаха облекла, що излязоха от мода.”

 След Освобождението тази криза дори ще предизвика сблъсъци и размирици. А преди това обеднелият занаятчия просто гледа “чуждия плат” накриво и същевременно налага една габровска пестеливост в интерес на... добрите нрави.

 Копривщенската “антикризисна програма” е много любопитен документ в това отношение. Тя ни припомня и друго - колко организиран е бил общественият живот в средногорското градче. Пак там са вземани и други, по-ефективни финансови мерки - като “местния акциз”, въведен през септември 1871 г.:

 “По общо решение [у]закони се от днес занапред да се взема[т] от всякоя бъчва с вино и ракия по два гроша, что влази в селото, и от тия пари ще се поправя пътят”.

 - - -

 * Из “Юбилеен сборник по миналото на Копривщица”, издаден в София през 1926 г. във връзка с 50-годишнината от Априлското въстание. Съставител проф. архимандрит д-р Евтимий. (Факсимилно преиздание - 2008 г., подкрепено от Министерството на културата.)

 Постепенно да се унищожи чуждий плат

 Из “Изложение на работи, които с обще и своеволно решение се приеха и одобриха да се следуват в град Копривщица”*. (Правописът е осъвременен.)

 ... станаха следующите решения, които всякой наш гражданин се задължава точно да изпълнява. Решенията са тия:

 1. Всички нововъдени от 20 г. и повече накити и платове в народното ни облекло, като вредителни за общото здраве и причинителни на много парично прахосване, реши се да се махнат от употребление тия: фустани от какъвто и да било плат и материя чужд; малакови; капелини; носение и окачвание жълтици на шия; така също панталони, жилетки, палта и сетрета от сукно или друг чужд плат и всички неща, които служат за лукс да се не носят в градеца ни. С една дума всичко да е свое нашенско, а не чуждо от друга държава. За да се навакса тая щета, задължава се всякой да си работи домашен плат, от които да си крои нужните дрехи и други потребности.

 Но понеже не може изведнъж да се премахнат тия дрехи..., ще се гледат щото постепенно да се унищожи чуждий плат, като се почне от днес да се не купува чужда материя, освен тия без които не можем. За да би [в]зело място това наше решение, задължава се всякой да носи на Господский празник народното си облекло, а в делник и в по-долни празници - чуждите, и с това щем обикнем своето.

 2. Освен що ще гледаме да се смали ходенето по честито на измислени и преправени празници, които само убиват скъпото ни време; но и задължаваме се във време на честито да не даваме ракия, вино и други пития, освен едно кафе и сладко, ако е нужно.

...

5. Сватбите ще се извършват и стават без много разноски и гощавки, и да се пази за закон, че сватбата трябва да следва до в неделя вечер. Така също... кръщенията ще се гледа да стават без ядене и пиене. При родителка жена не е позволено никому да ходи с ядене и пиене, защото това доста вреди [на] здравето на отслабналата родителка.

 6. Вредата и загубата от размайването и бавенето по кафета и дюкяни с игра на табли и карти, по кой да било начин, всякому са известни...

...

8. За да се смали числото на просяците, които и праведно и неправедно почнаха да се протака по къщите и да просят милостиня, определи се от сега натам да се не дава нито хляб, нито друго на здрав и читав просяк. Изключително само на тия деца, които посещават училищата. Защото, ако се не спре тоя навик, за изпосле ще имаме в градеца си много лоши ч[е]ловеци.

...

10. Понеже казахме, че излишните разноски вредят и губят благосъстоянието ни; затова и носенето на краваи и други неща на кумове по Коледа да се махне, та да остане да се извършва тоя обичай само на Великден.

 http://m.trud.bg/