" Печат и лист от изгубена хроника - или за съдбата на народите...

У древните народи съществувала  силна вяра в силата на свещени предмети, които акумулират в себе си енергия и особенно стриктно ги съхранявали . Вярвали, че ако такъв предмет запазва целостта си, то тогава и разрушителни събития не могат да ги достигнат. Ако обаче предметът е разрушен или изгубен, те очаквали големи нещастия. Вярвали , че покушението на символичен предмет води до поява на силна отрицателна енергия, която именно предизвиква и очакваното събитие или цяла редица от бедствия.

 Чеченците имали три такива предмета - «къоман йай» - национален котел , «къоман тептар» - национална хроника , «къоман мухар» - национален печат. Те се пазели в родовата кула Моцар – Моцархой,на древен клан,чието задължение било съхраняването на тези реликви.

 Националният котел бил символ на пространственото национално единение на 63 чеченски тайпа /родове/.От външната страна на котела биле изписани имената на родовете. На големи празници,в случаи на примирение между враждуващи кланове или по време на заседание на Народния съвет Мехк Кхел, котелът се изнасял и в него варили месо от бик  за колективна трапеза. Котелът бил символ на чеченския народ, явяващ се семейство от братски родове имащи обща прародина.

 Националната хроника символизира единството между всички поколения във времето.Чеченската хроника представлявала пергаментен манускрипт, в който записвали най-важните събития в живота на народа и се описвало произхода и родословието на чеченските родове.

 Националният печат символизира сакралната връзка на народа с вечността,със заветите на предците свързани с повелите на  Бог, с които трябва да се съобразяват решенията на Народният съвет.

 Чеченците твърдо пазели трите реликви, тъй като вярвали че загубата на котела ще доведе до пространствена загуба на единството на народа, загубата на хрониката ще предизвика скъсване на връзката между поколенията, а загубата на печата – нарушаване на сакралния завет с Бог.

Тези реликви били създадени около 16 в, когато с неимоверни сили чеченците преодоляли голям вътрешен смут и създали общонационално управление - Мехк Кхел. Съхранени биле тайповата автономия и били определени въпросите за мира и  войната, земевладението, функциите и прерогативите на светската и военната власт. Именно това е периодът, в който чеченците се превръщат в единна нация - нохчи къам. Трите свещени реликви не били точно създадени, а по-скоро пресъздадени по по-древни образци.

 Котелът бил разрушен по заповед на имам Шамил в 1845 или 1846 година от неговите наиби – заместници от родовете Нашхо и Дишни.Между тези два рода започва вражда,която се преустановява едва 30-те години на 20 век.След разрушаването на котела,военния късмет напуснал чеченците и в армията на Шамил започват раздори,а след тях идва и поражението.

  Хрониката изчезва след сто години по време на депортацията в 1944 г. , тъй като човекът съхраняващ я , безследно изчезва заедно с реликвата, може би в безкрайните казахстански простори.Съдбата и е неизвестна,но от това време започват да се раждат чеченци,но само по име такива,но не и по дух.

 Печатът все още се съхранява – в известно селище и семейство. Все още сакралната връзка с вечността е жива и надежда за ново възраждане – съществува.

  Такава е историята на знаменията на свещените предмети – всеки може да вярва или не. За едни това е предсмъртна агония – за други родилните мъки на един нов народ. Народът – победител." - по Вахид Астамиров