Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2013 20:21 - Рицарите, Царството, Братството!
Автор: lyuliak Категория: История   
Прочетен: 3510 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 05.08.2017 22:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

/по „Крал Артур и неговите доблестни рицари” от Дж.Стайнбек/


"А знаете ли какво е "рицар"? Това е  много, много древна дума. Означава "слуга". Колко добре е премислено. Най-добрата  школа за бъдещия господар, е да служи..."
 лейди Лайл към младия рицар Юуейн

 Дванайсет ли са били рицарите край Кръглата маса?.. Не, били са цели 150 - и масата на която са се събирали, е била сватбеният подарък на Артур от бащата на неговата съпруга Гуиневир. Като притурка към масата в служба на новия крал пристъпили 100 рицари, а за останалите 50 места веднага настанало истинско съревнование : )

 За пръв път чета «рицарски роман», макар и така къс. Като се абстрахирам от прекалено реалистичните битки,  въпреки свежия хумор и наглед простите слова, книжката остави нещо особено в мене. Все пак тя е писана по реалния епос, който от векове се предава в Англия относно нейните рицарски времена. За сравнение - те се случват по времето на Римската империя... Аз смятах че са доста по-късни.

 В повечето случаи, дори когато някой рицар постъпи дори много глупаво и недостойно, и допусне убийство по своя вина, или стане предател, той счита за нормално да понесе срама си (нерядко носи дори главите на невинно убитите хора) и да се яви пред младия крал Артур, за да поиска наставление как да продължи нататък живота си. image

Нерядко, когато става дума за дами, присъдата и изпитанието назначава кралица Гуиневир. А рицарите са хора, посветили живота си на служение и изпитания, понякога верни - понякога вироглави, но в крайна сметка смирени пред Бога и понасящи както раните си, така и последствията от постъпките си.

 Нерядко, след тежки, а понякога неоснователни битки помежду си те се побратимяват. А дали днес можем да направим същото, когато се нараним с думи и постъпки? Колко чудно, че при голямата им смелост, има особена красота в това, че Его-то им не е на първо място! Всеки рицар, като воин служещ на Царство, посветен от свещеник, имащ кауза и герб, счита другите подобни на себе си за събратя и поначало се отнася към тях с уважение.

 Същото е и с техните «прекрасни дами» - благородни девици, или обикновени жени, които дори когато са страхливи или с непостоянен характер, те са обект на защита и снизхождение.

 Самият крал Артур, макар и отличен смел воин, далеч не е безупречен и самодостатъчен - приема съвети, има не-благородни постъпки диктувани от страх, търпи горчива мъка и покаяние в сърцето си. Тежка е царската корона, и решенията му относно рицарите са сякаш относно негови собствени деца. Той е царят, който както библейския Давид понякога има нужда да се оттегли в кулата си, за да поплаче.
           «Ножът в гърба» му е познат не един път, предава го от завист дори собствената му сестра - магьосницата Морган, а в последствие и жена му се влюбва в един рицар. Последното му е предречено от магьосника Мерлин, въпреки което Артур се жени за Гуиневир, и както много рицари когато чуят проклятие над себе си, смирено казва: «Какво да се прави, надявам се на Бога, който може и да променя съдбата ни!»

 В живота на рицарите неразделно са преплетени вярата в Бога, и вярата в магиите. Те често призовават Бог за закрилник, и тогава въпреки тежките магии, в които са уплетени (това често е част от «войната» на дамите) получават помощ, или поне шанса да загинат честно и достойно.

image А разсъжденията на пленения от Морган и вещиците Ланселот относно това «какъв е проблемът на някои хора, че ползват черна магия» са много топли и детски: тия хора просто ги е страх, не могат да понасят да губят.. и така той намира разбиране и милост и за тях.

Също така младият рицар Юуейн, син на магьосницата Морган, приема пътя на честта, изгнанието и тежкия труд за да бъде обучен в бой не чрез изкуството на майка си, а от ... екстравагантна възрастна лейди ; )

 Начинът, по който в книгата се пише за Божиите служители е леко ироничен и пренебрежителен, но и в това има някаква приказна логика. Както сега, така и тогава, далеч не всички «духовни лица» са били Воини на Правдата и Служители на Милостта. А за пример легендите ни дават само ония, които по свой начин, с вярност, мъдрост, или меч, желаят да служат на Доброто и правдата в Настоящия свят.

 Интересен е паралелът със събитията, които са се случвали и по нашите земи по същото време! Копието, с което е прободен Христос на кръста, споменато в книгата на Стайнбек, всъщност е било отнесено в Англия от тракиеца Лонгин, римски стотник от София /Сердика/, изцелен от капките кръв на Христос, Когото пронизал.

Колко от нас знаят, че същият този тракиец Лонгинус е създател на  най-стария документиран английски град - Колчестър? Паметната му плоча още е там http://www.unc.edu/celtic/catalogue/boudica/col.html, http://www.geni.com/people/Longinus-Sdapeze/6000000010293540036 и е почитана от англичаните, докато  така и не е известно къде почива крал Артур.

Колко важни неща все още не учат децата ни в училище.. А биха могли да се вдъхновят от примера на траките, за които отдавна вече се доказва, че са нашите кръвни прадеди.

 .... „Големите легенди, както и най-хубавите приказки, трябва да се преразказват във всяка епоха — в тях винаги може да се намери нещо ново. Всеки преразказ ги представя в неочаквана и по-ярка светлина пред новото поколение, а в това е същността на тяхното безсмъртие“ - Р. Л. Грийн, автор на книга за крал Артур.

papazovacopywrite.alle.bg



Тагове:   рицар,   Тракия,   рицари,   лонгинус,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lyuliak - Ето и самата книжка
12.03.2013 20:33
http://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB-%D0%90%D1%80%D1%82%D1%83%D1%80-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8-50487.htm
цитирай
2. lyubomircholakov - Все пак бих препоръчал "См...
12.03.2013 20:56
Все пак бих препоръчал "Смъртта на Артур" на Томас Малори - има я на български в 2 тома, където легендите за Артур и неговите рицари са събрани и обобщени. Също, разбира се, "Айвънхоу" на Уолтър Скот и "Кръстоносци" на Сенкевич След като се прочетат тези три книги, горе-долу се придобива представа за средновековното рицарство.
А ето и снимки от театралния спектакъл "Крал Артур" на театър Fatias de Cá, представян в развалините на римския град Конимбрига и при замъка Алморол:

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.385198713646.162217.245806878646&type=3
цитирай
3. lyuliak - Благодаря! Апетитът идва с яденето...
12.03.2013 21:09
Ето един цитат от sparotok, явно се е включвал по темата:

"Крал Артур е бил само сарматски генерал на римска служба (magister militium), а замъка Камелот е всъщност трако-дакийска казарма в Камулодунум (днешния Колчестър). Там е намерен надгробен паметник на тракиеца Longinus Sdapeze (Hull, Roman Colch. 6, pl. I; Toynbee, Art in Britain under the Romans, 189-90.

From: 'Iron-Age and Roman Colchester ', A History of the County of Essex: Volume 9: The Borough of Colchester (1994), pp. 2-18. URL: http://www.british-history.ac.uk/report.aspx?compid=21969 Date accessed: 02 October 2011. )"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212908
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031