Роден е на 30 март 1883 г. в много бедно семейство, едва намира средства да замине за САЩ. Завършва там медицина, показва много добри резултати, канят го да остане в тяхна болница, но отказва... когато го приемат после за специализация в Единбург, той предпочита да се върне в България - да стане лекар в родното си село Калище.

После работи в кюстендилската болница, като в периода 1925-1931 г. е управител и завеждащ хирургичното и отделение.

 Изявява се като публицист и автор на трудове на здравна тематика.

Редактира и издава вестник "Добро здраве" (1923-1944), а до края на 1949 г- - притурка към вестник "Нов Живот".

Превежда специализцирана и художествена литература от английски и руски език.

 На 15 ноември 1942 г. е назначен за КМЕТ на Кюстендил в тежки военни времена - купонна система, недостиг на храни и облекла. Старае се да стои настрана от политическите репресии през този период. В стремежа си да превърне Кюстендил в международен курорт кани 4-ма специалисти балнеолози, посещава лечебни центрове вУнгария и Словения, участва в изготвянето на перспективен план за построяването на лечебен комплекс с нови бани, физиологически институт, нови хотели и др. При встъпването си в длъжност започва да редактира в-к "Кюстендилски вести" издание за култура, стопанско и читалищно дело на възстановеното културно-стопанско дружество "Кюстендил".

 Събира от цялата страна картини на Владимир Димитров-Майстора. На 6 август 1944 г. в кюстендилската джамия Ахмед бей джамия по инициатива на Драган Лозенски, Кирил Цонев и кмета д-р Георги Ефремов на основата на сбирка от 50 творби на Владимир Димитров - Майстора се открива музейна сбирка и художествена галерия.

Като кмет на Кюстендил, Георги Ефремов има заслуга за спасяването на българите евреи. По това време в града живеят 3000 евреи. Определената от правителството акция за депортиране на кюстендилските евреи пропада, защото датата на депортирането им била разгласена от околийския управител П.Милтенов и кмета Георги Ефремов.

 Независимо от качествата му като кмет, на 9 септември 1944 г. е уволнен от новата отечественофронтовска власт. Отдава се на публицистика. След време делото му получава необходимото признание - удостоен е със званието "заслужил лекар" през 1964 г.

Удостоен със званието "почетен гражданин на Кюстендил" през 1997 г.