Търсете в новия блог: skybluefire.blogspot.bg


 .... Заприказвахме как мнозина имат близки, деца и внучета работещи и живеещи в чужбина. И един каза: “е, внуците ми естествено никога няма да научат български”...

В този момент си зададохме въпроса – ако всеки потърси уредена държава, с по-удачни от нашите закони, и “изнесе” семейството си там, чувстваме ли поне Отговорност за децата и внуците които няма вече да говорят български и до две поколения ще са забравили всичките ни традициии ???

 Запитах колегите : “Според вас трябва ли да се допуска да изчезват народи?”

 Нямаше отговор. Всеки го боли сърцето за народа си, но не може да обоснове защо народи не трябва да изчезват. Да, днес завоевателните войни са рядкост и винаги формата им е, че “някой идва да освобождава даден народ от лошото му правителство”, а не да го претопи. Макар че атаката върху традициите на всеки европейски и друг народ, е огромна.

 Учените лингвисти отдавна алармират, че от някои африкански народи е останала само по една баба, и записват всяка нейна дума, за да не изгубят поне езика и преданията. Замисляме ли се, защо?

 Защото е писано, че “езиците се разпръснаха”. Една огромна скъпоценност, която е първичният език, и първичното знание за Естеството на човека и вселената, се е разделило на части! Това се е случило, според Библията, като наказание за голямата човешка гордост, пренебрегнала благодарността към Създателя и любовта към ближните.

Нашето призвание е да преоткрием и възстановим загубеното, а не отдавайки се на “ядене и пиене”, да пропилеем и смажем всяка различност. Различността, историята и опита на всеки народ, според мен е парченцето от големия скъпоценен камък който трябва да възстановим.

 Да, някои народи имат горчив опит от съседските си войни. И все пак, това не значи, че единият е ценен, а другият е боклук. Това не е патриотизъм. патриотизъм е да намериш начин внуците ти да не забравят България, и да продължат да бъдат България. Иначе ще бъдем по-долу и от тези хилядолетни изгнаници, циганите, които обаче пазят езика си навсякъде, където отидат! Народ без територия, каквито много столетия са били и евреите, народ без държава, каквито са били и българите – също може да се запази. Но само ако народът разбира защо.

 В наше време ние като народ берем плода на 50 години насилствено безверие в духовните неща. 50 години стремеж към материално благополучие, жертви на идеалисти в името на равноправието – но само на материалното “равноправие”... без свобода на съвестта и вярата.

 

Много е важно да се прави разлика между пазенето от всеки народ на своя традиция и език и ревността на религиозните последователи към собствената представа за Бог.

 Защото дори в наши дни много народи се считат в правото си да колят и бесят “друговерците”, уж за тяхно добро. Това никога не е дало добър плод, а и никой истински човеколюбец Бог не би го пожелал! Ревността във вярата има място доколкото да събужда у другите виждане за невидимия свят, надежда че има смисъл от добротворство и красота. Останалото е личен пример, който, ако даде добър плод, хората сами ще отидат при “твоя Бог”. Не случайно в рилския манастир имаше огромни красиви покривки извезани от благодарни друговерци, и оставени в дар... по време, когато нито българският език, нито християнската вяра са били господстващи на нашата територия.

 Да, традициите на всеки народ са преплетени не с друго, а именно с религията. По-рядко са свързани с климата и природата наоколо, с която всеки има мъдри начини да живее в мир.

Но това е нормално, и не трябва да се изтиква в ъгъла на учебниците, защото познанието за духовния свят е било едно от най-важните познания на древния човек, за да оцелява. Това също са парчета от пъзела, и когато изследователят безкористно се зарови да ги изучава, те сами го водят към някакви общи истини.

 И все пак, аз правя голямо разграничение между “обединение на религиите” и “търсене на корена им”.

Не може да се правят произволни компилации, когато целта ти не е спасение на душите, а просто “хората да не се карат”.

Не може да се вземе “от всичко по малко” и да се сглоби религия, макар че има доста такива опити с милиони последователи. Та и днес какъв е духовния свят на масовия българин? Това, на което народът казва “манджа с грозде”. Нарежда дома си по китайския “фън-шуй”, съобразява се с ежедневния асирийски хороскоп, на Коледа пали свещ “за здраве” в християнска църква, като е по-сериозно болен ходи ходжата “да му бае”, когато не може да спи ползва индиански “капан за сънища”, и за празници си подарява статуйки на индийския слон Ганеш или Буда...

Такъв народ си е болен отвсякъде. Такъв човек не е направил никакъв избор. Това са избори на страх, на “духовна застраховка”, а не на просветен човек.

Смея да кажа, че всеки, който живее на територията на древна Тракия – народът, който доказано е по-древна цивилизация дори от Асирия и Египет, е длъжен да изучава наследството което е поел, и да върне на ограбения свят плодовете му.

 Няма значение дали сме българи, турци или цигани. Българите генетично са потомци на траките и носят голяма отговорност, но циганите – пришълци от Индия, са наследници на арийската култура, тръгнала пак от Тракия. Турците живеята на огромната територия на гетската-хетска държава, и културните ценности и наследство от Тир-акия и Тир-оя в земята им нямат брой. Някои турски учени дори извеждат името тур-ки от тир-аки.. което може би също заслужава внимание. Дори арменците по официални данни водят редкия си език от изчезнал тракийски диалект. Няма нищо случайно под слънцето. Не случайно на нашата територия са събрани определени етноси. Но управляващия български народ трябва да поеме отговорността да опази чадата си Българи, а също и да не позволява с политически цели ромите да се превръщат в бездуховна полуживотинска маса – електорат. Също така да не позволява /колкото и да му плащат/ да превръща турския етнос в “чужденци” заливани с арабски “ценности”, от които в момента арабите са пропищяли надлъж и нашир и са изпаднали в братоубийствени бойни...

Не мисля, че чак е болест или страх. Такава "манджа с грозде" българинът прави и когато държавата му е била в добро състояние и много или малко се е гордеел. Просто според мен българинът си е такъв - обича да харесва и събира в кошницата разни любопитни неща, в което няма нищо лошо. Проблемът е за историците, на които им се налага да отсяват чуждото от своето. Много българи все още продължават да отстояват българското, но те не живеят в града, а в селото. Умре ли последното село умира народът. Защото градът е космополитен и глобалистичен, а селото е национално и само там е възможно да се пазят традициите. По мои виждания точно турците не успяха да ги залеят с арабски ценности, циганите и българите се оказват по-продажни, естествено първите най-вече. В крайна сметка отговорността трябва да е обща и осъзната, иначе хубост насила не става. Цветето не се полива веднъж на четири години, а всеки ден. Бйлгарски управляващи в момента няма и караме на автопилот, имам предвид "български" в смисъл про-български иначе продажници бол.