Постинг
18.10.2017 11:29 -
КАК БОГОСЛОВИТЕ "НАМЕРИЛИ" ХЕТИТЕ...
Автор: lyuliak
Категория: История
Прочетен: 3567 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.10.2017 12:03
Прочетен: 3567 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 18.10.2017 12:03
„Два пъти загубени и два пъти намерени. Именно така можем да наречем хетите, чиято древна държава днес по право стои редом с древните цивилизации на Египет и Асиро-Вавилон.
През есента на 1880г. оксфордският професор, богослов и изтоковед Арчибалд Хенри Сейс прочел в лондонското библейско общество лекцията „Хетите в Мала Азия“, която предизвикала истинска сензация. Професорът утвърждавал, че на територията на днешните Турция и северна Сирия преди тридесет или четиридесет века е живял велик, могъщ народ, за който историците по някаква причина са „забравили“. Не само съвременните историци, а още гръцките и римските!
Пресата, която обикновено не съобщавала за подобни лекции, изпаднала във възторг. Отначало сравнявала Сейс със Шлиман, откривателя на Троя, но скоро възторзите се сменили със съмнения, и започнали да наричат Сейс „изобретателят на хетите“. Но по-справедливо било тази титла да носи не Сейс, а ирландският мисионер Уилям Райт, който още две години преди лекцията на Сейс публикувал статията с подобни тезиси в „Обзор“ на Британското и задграничното евангелско общество, а през 1884г, ИЗДАЛ книга с предизвикателното заглавие „Империята на хетите“. Независимо от насмешките, Сайс и Райт имали сериозни основания да защитават своята гледна точка, и затова 1880г. трябва да се счита за начална година на науката хетология.
Не може да се каже, че на учените не е било известно съвсем нищо за хетите. Било им е известно, дори само от Библията. Първото споменаване за тях се среща в първата книга на Мойсей, във връзка със завета между Господ и Авраам в Битие 15 гл.: „Давам на потомството ти тази земя от египетската река до великата река Ефрат, земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците, хетейците, ферезейците, рафаимите, аморейците, ананейците, гергесейците и евусейците“. Подобни думи с упоменаване на „хетейците“ има и в книгата на Исус Навиев. В Библията има и други споменавания на хетите, например разказът за това, как цар Давид съблазнява жената на хетееца Урия, коварно лишавайки го после от живот, и си родил от нея син – наполовина хет: знаменития цар Соломон. Но като цяло в библейските текстове хетите се споменават редом с други, доста незначителни народи и племена. Освен това, от началото на 19 век европейските учени доста често намират на териториите на Турция и Сирия артефакти, свързани с цивилизацията на хетите, но тогава, без да гледат на значителните различия, се опитвали да ги приписват на шумерите, хуритите, асирийците.
Централно място сред тези паметници заемат останките на древни постройки и наскални релефи в околностите на турското местенце Боазкьой и в Аладж-хююк, край река Галис /днес, река Къзълърмак/, описани от Шарл Тексер през 1839 и от Уилям Хамилтън през 1842г. На планинския склон над Боазкьой са запазени масивни стени и валове, някога ограждащи укрепен древен град, а на две мили от него бил намерен изход от скали, днес известен като Язълъкая /“Скалата с релефите“/. Стените на естественото вдълбаване в планинския склон тук са украсени с релефни изображения на процесия от брадати сурови богове. В Боазкьой е намерен камък с хетски йероглифи, същите знаци се намират и на релефите на Язълъкая.В Аладжа-хююк пътешествениците намерили врата, фланкирани с огромни сфинксове, водещи към каменни валове, под които без съмнение се криел древен град или гигантска постройка. На запад от вратите се намирали древните наскални изображения „Гяур – Калеси“ /Крепостта на неверниците/. Подобни изображения са изсечени и в планините над Смирна. Те са известни от времената на Херодот, който ги считал за изображения на нимфата Ниоба и египетския цар Сесотрис. Особено място сред ранните хетски артефакти заема така нареченият Хаматски камък. Още през 1812г. швейцарският пътешественик Бурхард съобщава в книгата си „пътешествие из Сирия“, че в град Хама, в ъгъла на една от сградите край пазарния площад е вграден „камък, покрит с множество рисунки и знаци – видимо, някакво йероглифно писмо, но не приличащо на египетските йероглифи“. По-късно американските пътешественици Джонсън и Джесул намерили в стените на сградите в Хама още пет такива камъка. През 1872 г. Улиям Райт посетил Хама съпровождан от турския паша – наместник на Дамаск. Пашата се разпоредил да се извадят петте камъка от сградите и да се изпратят в музея на Истанбул, но Райт предварително снел от тях отливки. Местните жители приписвали на камъните някакви чудотворни качества и не давали да им ги отнемат. Турските власти се принудили да прибегнат до отряд войници, работата стигнала почти до стрелба към разярената тълпа. Малко по-рано, през 1871 година на европейските учени станал известен подобен, покрит с непонятни писмена камък, Алепският камък, вграден в стената на джамия. Именно анализирайки всички тези многочислени паметници, Сейс стигнал до извода, че в Предна Азия наред с египетската и асиро-вавилонската, е съществувала трета велика държава на древността – хетската. Работата на Сейс и Райт пробудила интереса на историците и археолозите, в следващите 20 години Турция била посетена от десетки експедиции, най-успешни от които били експедициите на Хуман-Пухщайн и Андерсън. Били намерени множество йероглифни надписи и други паметници.
Историята на хетите се изясни в много отношения благодарение на архива от клинописни документи, намерен през 1887г. в Ел-Амарн. Глинените таблички, написани предимно на акадски език, представлявали по своята същност дипломатическа преписка на египетските фараони Ехнатон и Аменхотеп III за периода 1370-1348 г. пр. н .е .
Сред тези таблички били намерени две на хетски език, който по това време още не бил разшифрован. Но сведенията в акадските таблички били достатъчни, за да се изправи хетската държава пред историците в цялото си величие, като достойна съперница на Египет и Вавилон. Столица на държавата бил град Хатусас. През 1906г. немският археолог Хуго Винклер получава концесия за разкопките в Боазкьой. Резултатите надминали всички очаквания. Бил намерен архивът на хетските царе – 10 хиляди клинописни таблички! Повечето от тях били написани на хетски език, а една част на акадски. Работниците на Винклер освободили от пръстта главната цитадела на града, стените, намерили главната порта и множество барелефи. През 1912г. немският археолог обявил, че е намерена столицата на древните хети Хатусас. Тя била по-голяма от древните Ур, Ниневия и Троя. Градът бил разрушен и изгорен от завоеватели. Събраният материал бил огромен и се налагала работа по разшифровката на хетската писменост. Мнозина се захващали, но честта за разшифровката на хетския език принадлежи на чешкия учен Бедржих Грозни, необикновено упорит и трудолюбив човек.
За основа на своите лингвистични сравнения той вземал последователно древните европейски езици, включително старославянски. Отначало той превел две думи: „риба“ и „баща“; после „хляб“ /нинда/, „ям“ /езза/, „перо“ /петар“ и „вода“ /ватар/. После тръгнало по-лесно и през 1918г. европейските учени започнали да четат табличките по началните разшифровки на Грозни. Древният народ заговорил на своя индоевропейски /арийски/ език и разказал на света за своята религия с пантеон от почти хиляда божества, държавните си закони, смяната на царските си династии, за отношенията си със съседите, за военните победи, медицината и много други неща.
Удивително, но през 1960г. отново забравили за хетите. Техният език в значителна степен бил понятен, почти всички клинописни текстове били преведени, картите на древната държава били съставени. С това учените се успокоили за дълги години. И в самия край на 20 век интересът към хетите избухнал с нова сила. Турско-немска експедиция започнала нови разкопки в Хатусас. Намерили били стотици таблички със стопански записи, била проведена реставрация на няколко барелефа на най-разрушената част от крепостната стена, съставен е архитектурен план на цитаделата и е построен макет на това страховито съоръжение. Под столицата на хетите са намерени 10 културни слоя, като най-долните от тях се оказват хиляда години по-стари от времето на образуването на града. Но преди всичко изследователите /историци, лингвисти, архивисти, специалисти по сравнително езикознание/ искали да докажат, че хетите не са изчезнали безследно от историческата сцена. Под напора на номадски конни орди те се преместили на запад по крайбрежието на Егейско море. Херодот никъде не споменава за хетите, и Омир не говори за тях. Но те споменават племената на лувийците, мидийците, карийците, палийците, които по времето на троянската война били съюзници на защитниците на Троя против ахейците заедно с родствените на троянците фригийци и балкански фригийци. Българските езиковеди В. Георгиев и Д. Дечев доказват, че лувийският език – това е диалект на хетския на новото местообитание. Българските изследователи разшифровали лувийската писменост по метода на Грозни, но за основа взели старобългарския език. Руският учен В.И.Щербаков в своите изследвания проследява пряката връзка между троянците и хетите. Това са били племена от един корен, дълго време намиращи се в съюзнически отношения. Вероятно знаменитите троянски бойни колесници са заимствани от хетите. Съдейки по археологическите данни, лувийците първи са усвоили крайбрежието на Егейско море и даже са се добрали до Кипър и Крит, още преди падането на центъра на хетската империя под ударите на номадите, подготвяйки преселението на своите събратя. По-късно всички тези племена били елинизирани, но успяли да предадат на гърците много от своите навици – изкуството на коневъдството, лозарството, отглеждането на елитни зърнени култури, техниката на сечене на монети. Гърците усвоили хетските планове на крепости, но не можали да усвоят обработката на големи каменни мегалити. Мегалитните стени на Атина, Микена, Коринт – са дело на ръцете на преките родственици и потомци на великото племе на хетите. Хетските племена усвоили не само крайбрежието на Мала Азия и островите, но се прехвърлили и във вътрешността на Европа. Древноримският поет Овидий, бидейки заточен в град Томи /Румъния/ много пише на приятелите си в Рим за племето на гетите /така се произнася: „хети“/, заселили се редом с родствените им траки и даки. Това били смели, горди хора, отлични ездачи, през 3 век преди новата ера те спрели придвижването на Александър Македонски на север в Балканския полуостров! В.И.Щербаков пряко свързва хетските езици с езиците на цялата тракийска племенна група. Принадлежността на траките към праславяните днес почти никой не оспорва. Ентусиастите на новото поколение изследователи, анализирайки разпокъсаните археологически доклади, достигат до извода, че траките и родствените им племена не са се разтворили сред народите на Римската империя, а са станали една от съставките на зараждащата се Киевска Рус.“
…… Русский сфинкс / Герман Малинчев / Тайны всемирный истории Източник: Istorya.ru/forum/index.php?showtopic=804
През есента на 1880г. оксфордският професор, богослов и изтоковед Арчибалд Хенри Сейс прочел в лондонското библейско общество лекцията „Хетите в Мала Азия“, която предизвикала истинска сензация. Професорът утвърждавал, че на територията на днешните Турция и северна Сирия преди тридесет или четиридесет века е живял велик, могъщ народ, за който историците по някаква причина са „забравили“. Не само съвременните историци, а още гръцките и римските!
Пресата, която обикновено не съобщавала за подобни лекции, изпаднала във възторг. Отначало сравнявала Сейс със Шлиман, откривателя на Троя, но скоро възторзите се сменили със съмнения, и започнали да наричат Сейс „изобретателят на хетите“. Но по-справедливо било тази титла да носи не Сейс, а ирландският мисионер Уилям Райт, който още две години преди лекцията на Сейс публикувал статията с подобни тезиси в „Обзор“ на Британското и задграничното евангелско общество, а през 1884г, ИЗДАЛ книга с предизвикателното заглавие „Империята на хетите“. Независимо от насмешките, Сайс и Райт имали сериозни основания да защитават своята гледна точка, и затова 1880г. трябва да се счита за начална година на науката хетология.
Не може да се каже, че на учените не е било известно съвсем нищо за хетите. Било им е известно, дори само от Библията. Първото споменаване за тях се среща в първата книга на Мойсей, във връзка със завета между Господ и Авраам в Битие 15 гл.: „Давам на потомството ти тази земя от египетската река до великата река Ефрат, земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците, хетейците, ферезейците, рафаимите, аморейците, ананейците, гергесейците и евусейците“. Подобни думи с упоменаване на „хетейците“ има и в книгата на Исус Навиев. В Библията има и други споменавания на хетите, например разказът за това, как цар Давид съблазнява жената на хетееца Урия, коварно лишавайки го после от живот, и си родил от нея син – наполовина хет: знаменития цар Соломон. Но като цяло в библейските текстове хетите се споменават редом с други, доста незначителни народи и племена. Освен това, от началото на 19 век европейските учени доста често намират на териториите на Турция и Сирия артефакти, свързани с цивилизацията на хетите, но тогава, без да гледат на значителните различия, се опитвали да ги приписват на шумерите, хуритите, асирийците.
Централно място сред тези паметници заемат останките на древни постройки и наскални релефи в околностите на турското местенце Боазкьой и в Аладж-хююк, край река Галис /днес, река Къзълърмак/, описани от Шарл Тексер през 1839 и от Уилям Хамилтън през 1842г. На планинския склон над Боазкьой са запазени масивни стени и валове, някога ограждащи укрепен древен град, а на две мили от него бил намерен изход от скали, днес известен като Язълъкая /“Скалата с релефите“/. Стените на естественото вдълбаване в планинския склон тук са украсени с релефни изображения на процесия от брадати сурови богове. В Боазкьой е намерен камък с хетски йероглифи, същите знаци се намират и на релефите на Язълъкая.В Аладжа-хююк пътешествениците намерили врата, фланкирани с огромни сфинксове, водещи към каменни валове, под които без съмнение се криел древен град или гигантска постройка. На запад от вратите се намирали древните наскални изображения „Гяур – Калеси“ /Крепостта на неверниците/. Подобни изображения са изсечени и в планините над Смирна. Те са известни от времената на Херодот, който ги считал за изображения на нимфата Ниоба и египетския цар Сесотрис. Особено място сред ранните хетски артефакти заема така нареченият Хаматски камък. Още през 1812г. швейцарският пътешественик Бурхард съобщава в книгата си „пътешествие из Сирия“, че в град Хама, в ъгъла на една от сградите край пазарния площад е вграден „камък, покрит с множество рисунки и знаци – видимо, някакво йероглифно писмо, но не приличащо на египетските йероглифи“. По-късно американските пътешественици Джонсън и Джесул намерили в стените на сградите в Хама още пет такива камъка. През 1872 г. Улиям Райт посетил Хама съпровождан от турския паша – наместник на Дамаск. Пашата се разпоредил да се извадят петте камъка от сградите и да се изпратят в музея на Истанбул, но Райт предварително снел от тях отливки. Местните жители приписвали на камъните някакви чудотворни качества и не давали да им ги отнемат. Турските власти се принудили да прибегнат до отряд войници, работата стигнала почти до стрелба към разярената тълпа. Малко по-рано, през 1871 година на европейските учени станал известен подобен, покрит с непонятни писмена камък, Алепският камък, вграден в стената на джамия. Именно анализирайки всички тези многочислени паметници, Сейс стигнал до извода, че в Предна Азия наред с египетската и асиро-вавилонската, е съществувала трета велика държава на древността – хетската. Работата на Сейс и Райт пробудила интереса на историците и археолозите, в следващите 20 години Турция била посетена от десетки експедиции, най-успешни от които били експедициите на Хуман-Пухщайн и Андерсън. Били намерени множество йероглифни надписи и други паметници.
Историята на хетите се изясни в много отношения благодарение на архива от клинописни документи, намерен през 1887г. в Ел-Амарн. Глинените таблички, написани предимно на акадски език, представлявали по своята същност дипломатическа преписка на египетските фараони Ехнатон и Аменхотеп III за периода 1370-1348 г. пр. н .е .
Сред тези таблички били намерени две на хетски език, който по това време още не бил разшифрован. Но сведенията в акадските таблички били достатъчни, за да се изправи хетската държава пред историците в цялото си величие, като достойна съперница на Египет и Вавилон. Столица на държавата бил град Хатусас. През 1906г. немският археолог Хуго Винклер получава концесия за разкопките в Боазкьой. Резултатите надминали всички очаквания. Бил намерен архивът на хетските царе – 10 хиляди клинописни таблички! Повечето от тях били написани на хетски език, а една част на акадски. Работниците на Винклер освободили от пръстта главната цитадела на града, стените, намерили главната порта и множество барелефи. През 1912г. немският археолог обявил, че е намерена столицата на древните хети Хатусас. Тя била по-голяма от древните Ур, Ниневия и Троя. Градът бил разрушен и изгорен от завоеватели. Събраният материал бил огромен и се налагала работа по разшифровката на хетската писменост. Мнозина се захващали, но честта за разшифровката на хетския език принадлежи на чешкия учен Бедржих Грозни, необикновено упорит и трудолюбив човек.
За основа на своите лингвистични сравнения той вземал последователно древните европейски езици, включително старославянски. Отначало той превел две думи: „риба“ и „баща“; после „хляб“ /нинда/, „ям“ /езза/, „перо“ /петар“ и „вода“ /ватар/. После тръгнало по-лесно и през 1918г. европейските учени започнали да четат табличките по началните разшифровки на Грозни. Древният народ заговорил на своя индоевропейски /арийски/ език и разказал на света за своята религия с пантеон от почти хиляда божества, държавните си закони, смяната на царските си династии, за отношенията си със съседите, за военните победи, медицината и много други неща.
Удивително, но през 1960г. отново забравили за хетите. Техният език в значителна степен бил понятен, почти всички клинописни текстове били преведени, картите на древната държава били съставени. С това учените се успокоили за дълги години. И в самия край на 20 век интересът към хетите избухнал с нова сила. Турско-немска експедиция започнала нови разкопки в Хатусас. Намерили били стотици таблички със стопански записи, била проведена реставрация на няколко барелефа на най-разрушената част от крепостната стена, съставен е архитектурен план на цитаделата и е построен макет на това страховито съоръжение. Под столицата на хетите са намерени 10 културни слоя, като най-долните от тях се оказват хиляда години по-стари от времето на образуването на града. Но преди всичко изследователите /историци, лингвисти, архивисти, специалисти по сравнително езикознание/ искали да докажат, че хетите не са изчезнали безследно от историческата сцена. Под напора на номадски конни орди те се преместили на запад по крайбрежието на Егейско море. Херодот никъде не споменава за хетите, и Омир не говори за тях. Но те споменават племената на лувийците, мидийците, карийците, палийците, които по времето на троянската война били съюзници на защитниците на Троя против ахейците заедно с родствените на троянците фригийци и балкански фригийци. Българските езиковеди В. Георгиев и Д. Дечев доказват, че лувийският език – това е диалект на хетския на новото местообитание. Българските изследователи разшифровали лувийската писменост по метода на Грозни, но за основа взели старобългарския език. Руският учен В.И.Щербаков в своите изследвания проследява пряката връзка между троянците и хетите. Това са били племена от един корен, дълго време намиращи се в съюзнически отношения. Вероятно знаменитите троянски бойни колесници са заимствани от хетите. Съдейки по археологическите данни, лувийците първи са усвоили крайбрежието на Егейско море и даже са се добрали до Кипър и Крит, още преди падането на центъра на хетската империя под ударите на номадите, подготвяйки преселението на своите събратя. По-късно всички тези племена били елинизирани, но успяли да предадат на гърците много от своите навици – изкуството на коневъдството, лозарството, отглеждането на елитни зърнени култури, техниката на сечене на монети. Гърците усвоили хетските планове на крепости, но не можали да усвоят обработката на големи каменни мегалити. Мегалитните стени на Атина, Микена, Коринт – са дело на ръцете на преките родственици и потомци на великото племе на хетите. Хетските племена усвоили не само крайбрежието на Мала Азия и островите, но се прехвърлили и във вътрешността на Европа. Древноримският поет Овидий, бидейки заточен в град Томи /Румъния/ много пише на приятелите си в Рим за племето на гетите /така се произнася: „хети“/, заселили се редом с родствените им траки и даки. Това били смели, горди хора, отлични ездачи, през 3 век преди новата ера те спрели придвижването на Александър Македонски на север в Балканския полуостров! В.И.Щербаков пряко свързва хетските езици с езиците на цялата тракийска племенна група. Принадлежността на траките към праславяните днес почти никой не оспорва. Ентусиастите на новото поколение изследователи, анализирайки разпокъсаните археологически доклади, достигат до извода, че траките и родствените им племена не са се разтворили сред народите на Римската империя, а са станали една от съставките на зараждащата се Киевска Рус.“
…… Русский сфинкс / Герман Малинчев / Тайны всемирный истории Източник: Istorya.ru/forum/index.php?showtopic=804
Да сложиш минус на съчувствието...вселен...
Планът на Путин за смачкване на Ислямска...
Скити и готи.
Планът на Путин за смачкване на Ислямска...
Скити и готи.
Много добър материал за хетите, които дълго време бяха забравени от света. За тяхното съществуване не се знаеше много, освен войната между Рамзес II и Муватали за битката при Кадеш 1275 г.пр.Хр.
Добавям те в "любими".
цитирайДобавям те в "любими".
Не се чуди, че нямаш коментари.
Ние произлизаме от Родът ЗИЕЗИ / Цар Зиузуду , петият Шумерски Цар след потопът /. От неговите синове ,произлизат Хонорският Род и после Хети и Хикси. Предполага се ,че ние сме от Хетите. Във въпросните Родове е забъркан и Йисус.
Успех !
цитирайНие произлизаме от Родът ЗИЕЗИ / Цар Зиузуду , петият Шумерски Цар след потопът /. От неговите синове ,произлизат Хонорският Род и после Хети и Хикси. Предполага се ,че ние сме от Хетите. Във въпросните Родове е забъркан и Йисус.
Успех !