Бистра Сирин е многостранен автор на творби, които могат да се пипнат, почувстват, а най-често и двете. Много ценители помнят музикално-сценичния пърформънс при представянето на стихосбирката й "Арена". Рисуваните  шалове в последния й проект пък се срещат с методиката й за колективно създаване на приказки. И то е какви да е, а вълшебни. Силни.    

"Проектът и изложбата "Обгърнати в приказки" са осъществени с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".

Представям ви кратко интервю с авторката, а сайтът на проекта е тук:   https://www.facebook.com/obgarnativprikazki/  
- Да рисувате шалове с мотиви от българските вълшебни приказки е нестандартна идея, дали ще „сработи? 

- Вече имам откупени творби. Явно – работи. Истина е, че първите ми клиенти бяха хора с прилична обща култура, но аз ще се опитам да стигна и до „редовия“ българин, защото истинското изкуство трябва да може да преодолява границите.

 - Приказките не са ли вид „напразни химери“?

- Биха могли да бъдат. Приказките са изключително опасно нещо, ако ти се случват на автопилот. А те неминуемо се случват, когато бъдат дълго игнорирани. Хората са обсебени от фантазми – цялото „дрогиране“ от тик-ток, ютюб-канали, компютърни игри, филми на килограм….Това не са ли химери? И да – прибягването до халюциногенни не е ли симптом за вопиюща нужда от въшебни светове? Но в човека е заложено да изпитва екстатични състояния, без да прибягва до „външна“ химия. Най-добрите „наркотици“ са в собственото ни тяло.   

- Как да преодолеем зависимостта от външната химия?

- Човек да не бяга от духовния свят, а да влиза и излиза в него съзнателно и с мярка. Когато навлизаш съзнателно, можеш да намериш неподозирани находища на идеи, но ако ти хареса прекалено – може да изгубиш реалното си битие и да станеш „сянка“. Защото тук, в реалността всичко става по-трудно, с напрежение, усилия... Зад фантазните обсебвания от всякакъв вид, стои леност – нежелание да се борим, да живеем в тяло. Но хората, които не „кадят“ на себето си, а изпитват любов към близки, семейство, приятели – те няма да „избягат“ от отговорностите си, защото „съкровищата“ им са реалните хора около тях. А най-хубаво е, когато „експлорваш“ приказен свят с приятели ( - после в реалността, установяваш, че част от приказното те е последвало. Да четем на децата си приказки е същото – споделено приключение.  




- Българите са май като цяло, нихилистично настроени към родното. Защо да не носят дрехи с Батман или Супермен, а с български герои?

- Носят ги. Но нещо винаги остава празно. В нашето фолклорно и митологично наследство има много по-силни образи, по-дълбоко познание, които ни „зоват“.   

- Имахте ли изненади в процеса на работа?

- Винаги има. И това е най-сладкото на творческия процес – откривателството. Никога не знаеш какво НАИСТИНА съдържа една тема, докато не се хванеш да я материализираш. Мислиш, че си наясно, изследвал си я, трупал си концепция върху концепция, но когато застанеш пред платното, изведнъж разбираш, че „нещото“ е там, но трябва да го „разпознаеш“, да видиш конкретната му форма.  

- Къде бихте искали да изложите тези картини и шалове, ако имате възможност да „повторите“ изложбата?

- Сред ученици, в някое българско училище. И мисля, че наесен ще го направя.