Прочетен: 18648 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2007 17:38
Открих следи от извънземни до пътя, който води от село Бистрица до манастира “свети богоотци Йоаким и Ана”. Манастирът е на около три километра от Бистрица и се е присвил между едни много красиви клонести дървета в една мила падинка.
Ето и още една картинка на манастира. Горе из клоните подскача едно малко червено дяволче. То изглежда зло, но не е чак толкова, само се прави.
Подуших, че наоколо са шъткали /сновали/ извънземни още като подминах гробищата на село Бистрица.
Човек става много наблюдателен и чувствителен, когато подмине гробища. Вижда и чува неща, на които по-рано не е обръщал внимание. Прониква в същности, които преди са му се изплъзвали.
Лошото е, че не винаги ги подминава.
Или по-скоро, че поне веднъж няма как да подмине.
Гробищата, де, не същностите. Същностите ги подминава винаги.
Но това е друг въпрос.
В случая по-важното е, че веднага след като подмине гробищата на село Бистрица, човек навлиза в една особена местност. В тази местност има дупка на пространствено-временните изкривявания, издълбана от вселенските червеи-дървояди.
Всички които са се срещали с извънземни знаят какво значи дупка на вселенски червей-дървояд. На останалите няма какво да обяснявам. Те и без това няма да повярват на това, което пиша, макар че пиша истината, цялата истина и даже нещо много повече от истината.
Пространствено-временната кривка на вселенските червеи – дървояди тук се отварят в две посоки – пространствена и времева. Пространствено се отваря към далечни светове. А времево се отваря към древните траки, защото някога тук е имало древно тракийско селище.
Като напипах кривката, веднага се хързулнах по времевата й посока и се натъкнах на древен трак. Той дремеше до едно изгаснало огнище, а наоколо пасяха древнотракийските му овце. Побързах да го снимам, докато не се е прибрал в древността. Ето картинка на древния трак :
- Айде сиктир. Човек не може да подремне от вас- разсърди се тракът, като видя, че го снимам .
- Добре де, извинявай, ама не се ли радваш на вълнуваща среща – попитах го.
- Не се - отвърна ми той. – Писна ми от вас. Идвате тук не да се срещате с мен, а заради златото. Търсите злато, за да го продадете на Васил Божков-Черепа.
- Ама и други ли са идвали тук ?
- Влачат се непрекъснато. Навсякъде разровиха. Ти откъде мислиш, че научих български...
Огледах се наоколо и видях, че наистина цялата местност е надупченана. Дупка до дупка просто.
- А ти знаеш ли къде има злато ?
- Ами вие, от двайсе и първи век сте много тъпи. Нали ако знаех щях да си купя тракийска колесница, робини, ритони и гробници вместо да паса овце.
- А тия дрехи откъде ги имаш. Не мязат на тракийски.
- От българите смотаняци ги имам. Аз им соча къде да копаят, а те ми дават това - онова. И ризите от гърба си са готови да смъкнат заради това злато.
- Ти май не обичаш българите. Пък ние сме ти наследници. И се гордеем с теб и културата ти.
- Никави наследници не сте ми. Вие, българите, дойдохте по тия земи чак някъде към седми век, когато нас вече ни нямаше.
- Да, ама ние сме и славяни.
- Знам ги аз славяните. Варвари. Дойдоха тук да грабят и да убиват.
- Ама так така. Нали ви бяхме съюзници срещу гнета на византийската империя.
- Пълни глупости. Ние бяхме част от империята. Още през втори век говорехме само гръцки и латински. А вие нахлухте тук и започнахте да опустошавате селата ни. Грабихте, убивахте и плячкосвахте. Това си беше чист геноцид. Избягаме от вас чак долу, в Егея. Добре, че империята ни приюти.
- Това за пръв път го чувам.
- Чуваш го за пръв път, защото не четеш истинската история. Не четеш Петър Мутафчиев, Васил Златарски и оня, англичанина Стиван Рънсиман, а слушаш глупостите на разни тарикати.
- Аз съм патриот- отвърнах гордо - И слушам само приказките на Божидар Димитров. А той не е кой да е. Много е прочут. Шеф е на Националния исто...
Тъкмо щях да кажа на какво е шеф Бъдъшънъим / да се чете Божидар Димитров- шеф на Националния исторически музей /, когато древният трак кой знае защо се ядоса, вдигна своя древен тракийски кривак / вид древнотракийска тояга / и се нахвърли върху мен с някои отбрани латински ругатни, от които долових само думите / коитус матер туи/. Добре, че пространствено-временната сгъвка се разгъна, след което отново се сгъна, този път към другия си край, а древният трак изчезна, за да се появят на негово място извънземните. За тях, обаче, които ще разкажа в следващото си писание – към петък, или събота, може би.
Абе, по дяволите, човек не може ли да се повесели, да се поотпусне, да помечтае, и да се поразглези малко.
И между другото, както на пръв поглед съм написал разни небивалици, така съм написал и поне три много важни неща.
И ако не се досещате кои са те, ще разсясня допълнително.
Организации на антисъществата. Списък, с...
Извънземни обсадиха Хамам баир край Слив...
Писък за крясъка или защо искам да живея...
През последната година в Русия се появих...
21.04.2007 01:30
pozdravi ot men, edna draga.
21.04.2007 09:33
Хубав ден!
Между другото (да не би някой шоп да се засегне), много обичам шопите и Елин Пелин, писателя. Като малък живях осем години в Елин Пелин (градо), където и научих перфектно първия си западен език, шопския (иначе съм от Русе), а първите ми истински приятели от детинство бяха шопчета. А този симпатичен приятел от снимката наистина прилича на трак, на тези изписани в Казънлъшката гробница.
15.04.2008 12:07
28.06.2008 20:42
04.11.2008 18:04
28.11.2008 18:22
05.01.2009 19:04
04.06.2009 19:25
23.07.2009 11:17
13.01.2010 15:47
20.01.2010 12:01
20.01.2010 12:07
05.02.2010 13:22
08.02.2010 13:41
02.03.2010 19:57
копирах ти съобщението–права си нарисувано е
11.04.2010 23:52
16.06.2011 11:56
2. Няма такова нещо
3. Любопитни мнения за писанията ми във форума на "Атака"
4. Новиат блог на the hobbit, умният и смислен човек - рядкост
5. италианско списание пише за дневника ми. Знам, че е детинско, но се гордея
6. А тук един човек /изглежда македонец/ е оценила писанията ми за Сталин и Шостакович. Знам, че е детинско, но се радвам
7. Как да напишем успешен постинг, който да влезе в "избрано" и да бъде четен от много хора
8. Ново, истинско, искрено.