Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2012 22:09 - "..когато изглежда, че няма надежда.."
Автор: lyuliak Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4114 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 03.02.2012 22:22


От края на селото почвали три пътя: единият водел към морето, другият - към града, а третият не водел никъде.

Всички, които Мартино питал, казвали все това. Отговорът бил един и същ:

– А, оня път ли? Никъде не води. Няма смисъл да се тръгва по него.

image– Ама докъде стига?

–Доникъде

– Но тогава защо са го направили?

– Никой не го е правил– винаги си е бил там.

– Ама никой ли не е ходил да погледне накъде отива?

– Ей, че си твърдоглав! Казва ти се– няма нищо за гледне...

– Да, ама щом никога не сте ходили по него, откъде знаете?

Бил тъй настойчив, че започнали да го наричат Мартино Твърдоглавия, но той не се обиждал и продължавал да се интересува от пътя, който не водел никъде.

   Когато пораснал достатъчно, за да пресича улицата, без да хваща дядо си за ръка, една сутрин станал рано, излязъл от селото и без да се колебае, поел по тайнствения път. Платното било осеяно с дупки и бурени, но за щастие отдавна не било валяло, та нямало локви. Отляво и отдясно се ширели храсталаци, но скоро започнали горите. Клоните на дърветата се сплитали над пътя и образували прохладен тунел, в който само тук там прониквал слънчев лъч, за да свети вместо фенер.

  Мартино вървял, вървял, тунелът бил безкраен, пътят нямал свършване. Заболели го краката и вече започнал да си мисли, че ще е добре да се върне, когато видял едно куче. image

   "Където има куче, има и къща или поне човек", помислил си Мартино.

Кучето изтичало срещу него, замахало с опашка и му близнало ръцете. После тръгнало по пътя и на всяка крачка се обръщало да види дали Мартино го следва.

 – Ида, ида!– обаждал се Мартино, обзет от любопитство.

 Най- после гората се разредила, показало се небето и пътят свършил пред голяма желязна порта.

   През решетките Мартино видял замък, вратите и прозорците били отворени, от всички комини излизал пушек, а от един балкон прекрасната стопанка му махала и весело се провикнала:

 – Заповядай, заповядай, Мартино Твърдоглави!

– Я гледай!– зарадвал се Мартино.– Аз не знаех, че пристигам, а тя знае.

    Бутнал вратата, прекосил парка и влязъл в салона на замъка тъкмо навреме, за да се поклони на хубавата стопанка, която слизала по стълбището. Тя била хубавица, облечена по- гиздаво и от феите, и от принцесите, освен това била  много весела и все се смеела.

  – Значи ти не повярва.

– На какво?

– На приказките, че пътят не води никъде.

– Глупави приказки. Според мен на този свят има повече места отколкото пътища.

– Разбира се, стига да имаш желание да тръгнеш. Сега ела да ти покажа замъка.

 image  Имало повече от сто зали, пълни с всякакви съкровища също както в замъците от приказките, където спят принцеси или великанипазят своите богатства. Имало диаманти, разни скъпоценни камъни, злато и сребро и хубавата стопанка постоянно повтаряла:

– Вземи, вземи каквото искаш. Ще ти заема кола, за да откараш товара.

   Сами ешете дали Мартино чакал да го молят много, много. Количката била добре натоварена, когато си тръгнал обратно. На капрата седяло кучето, което било дресирано, знаело да държи юздите и да лае по конете, когато задрямвали или излизали от пътя.

   В селото– там вече били оплакали момчето– пристигането на Мартино Твърдоглавия предизвикало голяма изненада. Кучето стоварило на площада всичките му богатства, махнало два пъти с опашка за сбогом, качило се на капрата и –дий!– изчезнало сред облак прах. Мартино направил големи подаръци на всички приятели и неприятели и трябвало да разкаже сто пъти за своето приключение. Всеки път, когато историята свършвала няко изтичвал вкъщи, за да вземе каруцата си, и после препускал надолу по пътя, който не водел никъде.

 Но още същата вечер всички се върнали един след друг засрамени и с увиснали носове: пътят за тях свършвал насред гората, пред стена от дървета или сред море от храсталаци. Нямало вече нито желязна порта, нито замък, нито хубава стопанка. Защото някои съкровища съществуват само за оня, който пръв тръгне по нов път, а тогава първият бил Мартино Твърдоглавия.
 

Джани Родари, "Приказки по телефона" ("Пътят, който не водел никъде")



Гласувай:
6



1. lyuliak - любима приказка...
03.02.2012 22:10
Посвещавам я на моите приятели, които не се отказват да се борят за мечтите си! Да им даде Господ да ги достигнат - и надминат.
цитирай
2. balkanian - :)
03.02.2012 22:33
благодаря за приказката :)
цитирай
3. sparotok - !
03.02.2012 22:48
Страхотна история, сътворена от въображението на писател, или не, но е истинна...

Поздрави!
цитирай
4. lyuliak - напомня ми на преданията
04.02.2012 22:34
как на определени свещени празници "небето се отваря" и желанията ни се чуват. Но е още по-красива.
Навремето ми се видаше че краят е малко в повече отмъстелен... към "неповярвалите" съселяни. Но сега мисля че по-скоро за тях има други неоткрити пътища, в които да намерят Своята радост и богатство!

Защото пътят на Мартино за тях е бил пак като двата утъпкан и известни пътя. А съкровищата са по път, който поемаш само ти, пръв. И рискуваш.
цитирай
5. georgibogdanow - Много красива история! Благодаря ...
05.02.2012 13:43
Много красива история! Благодаря ти, че я сподели!
цитирай
6. анонимен - Д.Т.
09.02.2012 22:41
И аз благодаря за споделената приказка ! Великолепна е ! Една велика ИСТИНА , предадена увлекателно , просто и талантливо!
цитирай
7. zvezdichka - Благодаря за приказката! Много ...
13.02.2012 19:56
Благодаря за приказката! Много мъдрост е скрита в нея!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212511
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031