„… А когато Бог създаде човека по Своя Образ, Той го постави в Своята Градина и му даде Словото Си, което вдъхна живот в ноздрите му, та стана Жива Душа. И Словото Му го виждаше отвътре и отвън. И като го виждаше отвътре, оттам извади съкровената му мечта, и като я извади, я направи видима, а като я направи видима – даде й кости и плът.

 И като я видя Атам, сиреч „Бащата на живите”, нарече я Еуа сиреч „Плът от плътта ми и кост от костите ми”, мечта от мечтите ми и моя гордост. И я обикна повече от себе си”.

 древен орфически апокриф, из книгата „Тракийските хроники”

 … Понякога се питам дали определени жени не са били ничия мечта, или просто днес мъжете „се учат да мечтаят" пред телевизора?

        Малко преди това в апокрифа се говори и как Бог е създал света, заради нуждата Си да даде любов на нещо. Може би мечтата на Атам далеч не е била само да има красива жена, която му се възхищава ;)