Много дискусии се водят напоследък - добри ли сме, по-лоши ли станахме...  Дарява ли българинът, не дарява ли...

А не се ли замислят медиите, че често именно те ни карат да се чувстваме без-силни!

Всеки нормален човек е наясно, че с един лев СМС на кого по-напред да помогнеш - на десетината деца от Българската Коледа ли, на децата на загиналите полицаи ли...

Отделно всяка вечер ни заливат репортажи за десетки, стотици или хиляди бедстващи хора. Има изследвания, че това се прави с цел обществото да бъде смирено от факта, че „има и по-зле от нас”, но също така действа и фината психологична функция да парализира желанието ни за действие - на принципа „Злото е море, твоето добро е капка в морето, има ли смисъл да я даваш...”  Ние не можем дори да заплачем за стотиците жертви които виждаме... Но не защото сме лоши. А защото човек е създаден да живее в жива общност, не в телевизора си!

 Помогни на съседката да си качи тежката торба от пазара и не се чувствай виновен за загиналите при наводнение в Бангладеш... Дай десет лева на човек, за когото лично знаеш, че е в нужда, и ще усетиш това измерение на приятелството. Поговори с някого, когато виждаш, че има нужда. Може би ще предотвратиш нещо много по-тежко, което той би извършил, ако остане с гнева и обидата в себе си? Усмихни се на едно дете ...

 Четох интервю с известен фотограф, Салгадо, който навремето се разболял много тежко след като снимал репортажи за глада в Африка. Междувременно се отвратил от хората и света, от „имането” на фона на нямането... Симптомите показвали, че умира. Но когато лекарите го прегледали, не намерили никаква болест. Казали му: „Ти просто не можеш да понесеш всичко това, което снимаш. Ако не се спреш, ще умреш”.

Той се спрял, и с жена му се обърнали към позитивното. Не към регистриране на „смъртта и убиването”, а към спасяване на ценните останали неща - животински видове, растения, малки народи... Засадили отново фермата си в Бразилия с изсечените дъждовни гори. Просто се обърнали към Възможното. И освен че се чувстват полезни, съм сигурна, че се чувстват по-щастливи.