Мислили ли сме, че директното изобличение може да съдържа повече любов отколкото замаскираният в „кадифена ръкавица” натиск? Понеже изобличението е като остра светлина, която показва доброто и лошото в твоята постъпка /поне според виждането на другия!/, но те оставя сам да избереш какво да правиш по-нататък.

А натискът е предварително взетото решение на човека до теб какво ТРЯБВА да правиш, и той по един или друг начин се опитва да те вкара в това русло… Дори е много тънка разликата между „да вдъхновиш” и „да принудиш”… Във второто липсват две важни съставки – уважението и свободата.

За съжаление на душите ни е приятно да живеем безконфликтно.

Вече не е на мода да се „поправяме” в това или онова…
На мода е „да се справяме” – с хората които не ни харесват , с тия които ние не харесваме, с лошото си настроение … 

Винаги може да се научим да казваме своята гледна точка на другите. Нали няма смисъл цял живот да страдаме задето нещо не сме го научили или победили като деца. Нали за това сме пораснали. За да бъдем и по-силни, и по-смели, и по-мъдри.

Децата са по-откровенни и директни. Възрастните имат какво да губят или поне в техните представи е така. А има ли сто процентова истина ? Понякога - да, понякога - не.

6+