Търсете в новия блог: skybluefire.blogspot.bg


Забелязвате ли колко често "кълвем" /и аз не съм изключение/ на заглавия, които решават Точно нашия проблем... или дори ни изявяват че имаме някой проблем, на който даже не сме обърнали толкова внимание, та да го формулираме.. Обаче резултатът най-често е нахранен ум, и все така жаден живот. Спомних си една притча, която може би обяснява ситуацията..   Там се говори за една жена с тежък живот, която всеки ден налива вода от далечен кладенец ... и на другия ден пак е жадна. Така и ние, може би докато не очистим с Божия помощ затлачените извори в нас, всеки ден ще тичаме при водата, която освен че е далече, не може да посъветва и напои живота ни.   "Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.) Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен."