Забелязвам /също и по себе си/, че много пъти използваме Фейсбук не като средство за информация, честитки и прочее... а като "патерица" - средство за шумни заявления или тихи намеци как се чувстваме, които на живо нямаме куража да ги направим.

            Хвърляме фойерверк, с надеждата някое въгленче да опари или събуди когото искаме. Или може би "стреляме с картечница из градината" само защото сме искали да свалим някоя ябълка от високо клонче ...

            Не липсват впечатлени. Най-често не тия, към които сме се "целили", ама кой ти гледа. Това е море от информация, всеки пляска и пръска... Може да те опръскат с кал, може да те "отбележат" в дълбока ваза с цветя, въобще какво ли не може да ти се случи там.    Без нищо да ти се случи Наистина.  

            Но какво да правим? Когато не винаги имаме "куража"? Не всеки се оплаква от тъщата или мъжа си, някой може и от парламента да не е доволен. На жълтите павета ли да отиде да спи? Или пред Белия дом? 

            Не.
            Има и друг начин да подкрепим слабостта си. Тя се нарича "подпорка". Има дори красив египетски йероглиф.
 
            В Библията е казано "Господ е моя подпорка"... Той е ходатайствал за "безгласните", за чиято мъка, безправност и безгласност дори си нямаме и представа. Какво е да си например роб в тъмната галера? Може да нямаш и име. А камо ли Фейсбук. Ала Господ е бил подпорка на такива хора! Извел е правдата до победа. Затова днес няма роби на галерите ... ако и да се съгласяваме на други доброволни робства. 

            Но и нашата правда може да стигне до победа. Нашето право да бъдем личности, да бъдем свободни, да се чувстваме обичани и да обичаме. Да бъдем важни за някого за много повече време , отколкото отнема един "Лайк". Да получим на живо повече думи, и повече искреност, отколкото един учтив емотикон.                 Има надежда. Има подпорка. Не може да се пипне, лайкне, или тагне - но е по-реална от всичко останало.  Надеждата е за тия, които пожелаят да търсят, да слушат и да я следват.

"моя подпорка и няма да се уплаша" ...
Да се предпазим, от Лицемерие.
Лицемерното или анонимно общуване в което ни увличат Мрежите.