Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2016 09:40 - КАК ДА НАУЧИМ ДЕЦАТА ДА ВЯРВАТ В СЕБЕ СИ
Автор: lyuliak Категория: Лични дневници   
Прочетен: 966 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 06.02.2017 20:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Замисляли ли сте се колко силно влияние оказва детството върху живота ни като възрастни?

Още в ранните детските години, под влияние на родителите и средата, в нас се формират определени убеждения, вярвания, нагласи, изгражда се самооценката ни, отношението ни към себе си, възгледите ни за живота и възможностите. Тогава изграждаме характера си, силата на волята, навиците си…

Често ние се отнасяме към себе си според начина, по който родителите са се отнасяли към нас. Ако те постоянно са ни критикували, осъждали и сравнявали, ние възприемаме подобно отношение към себе си.

Всяко мъчително или стресиращо събитие, преживяно в детството (особено ако не е обърнато внимание в този момент) оставя дълбоки емоционални травми в подсъзнанието, които определят до голяма степен поведението, реакциите, взаимоотношенията и способността ни за реализация като възрастни.

Разбира се и прекаленото глезене на децата не води до добри резултати – стига се до егоизъм, високомерие, агресия и други негативни последствия.

Всъщност повечето от нещата, за които съм писала тук и с които се учим да се справяме – хронично чувство за вина, страхове, неувереност в себе си, ограничаващи убеждения и т. н., крият корените си в детството.

Когато искаме да променим живота си към по-добро, често е нужно да се върнем именно там – в детството, за да открием това, което ни спъва.

Обикновено отнема доста време за да препрограмираме ума си, да променим това, което са ни внушили околните когато сме били малки, да си изградим нова позитивна самооценка, нови възгледи за живота, да се освободим от придобитите страхове и предразсъдъци, да повярваме в себе си…Извървяваме дълъг път, за да променим мисленето си и да израснем.

Често сте ме питали как да възпитаваме децата си така, че те да вярват в себе си, да са позитивни въпреки негативизма в средата около тях, как да ги учим да се справят с провалите, да следват мечтите си, да успяват.

Преди време една майка ми писа следното:

„Понякога се замислям колко по-лесно щеше да е всичко, ако имахме знанията още от съвсем ранна възраст…въпросът ми е как да подхождаме към децата, за да положим основата за по-здраво мислещи и уверени в себе си хора, които да се доразвият с годините с положителни вярвания…как посредством детските приказки или нещо друго да им помогнем да повярват, че това е реалност?“

Ето моят отговор:

•За да научим децата да бъдат уверени в себе си, на първо място трябва самите ние да бъдем уверени в себе си.

Помнете, че личният пример има най-голяма възпитателна сила. Децата са като попивателни и по един съвсем лек и непринуден начин усвояват поведението на родителите си. Няма да има голяма ползва да повтаряте на детето че трябва да следва мечтите си и да вярва в себе си, ако вие самите постоянно се оплаквате от живота и съдбата и не предприемате стъпки за осъществяване на вашите лични мечти.

Начинът, по който говорите вие (не само на детето, но и въобще), начинът по който реагирате, когато изникне трудност или конфликт, начинът, по който защитавате или не защитавате правата си, се попиват от детето. Често родителите предават на децата си и своя манталитет, модел на поведение, начин на общуване.

Така например често се случва дадена майка в желанието си да угоди на всички и да запази семейството си, да търпи грубото отношение на мъжа си, да премълчава обиди без да се защити или да предприеме нещо, с една дума – да се превърне в жертва. Тя смята, че така помага на децата си, но всъщност им предава (особено ако детето е момиче) модела на жертвата.

Най-доброто, което може да направи такава жена за децата си, е да се научи да обича и цени себе си, да вярва в себе си, да отстоява правата си.

Поучителните приказки, басните, книгите, разговорите са чудесно средство за обучение и възпитание, но няма по-добър начин да накарате децата ви да повярват че мечтите се сбъдват и че ние самите сме режисьори на живота си, от личния пример.

•Отнасяйте се сериозно към проблемите на децата, не омаловажавайте това, което изживяват.

Вероятно ви се е случвало детето да дойде развълнувано, уплашено или обидено за нещо, което за вас е съвсем незначително, просто „детска работа„. Помните ли как не обърнахте внимание тогава на детето – не го чухте дори какво точно казва или как се засмяхте на детската наивност и казахте небрежно: „нищо, нищо, голяма работа“?

Помнете, че за вас детските терзания може да са нещо смешно, незначително или глупаво, но за детето това е сериозен проблем!

Това, че са му скъсали рисунката, че е загубило играчката, че някой в детската градина го е обидил, че учителката му се е скарала пред всички, че Мимето има по-хубава коса и т. н., за нас може да е несериозно и незаслужаващо внимание, но за детето е важно!

И когато в този момент омаловажавате чувствата на детето, то страда самичко, чувства се неразбрано, пренебрегнато и в него се формират подсъзнателни убеждения като: „моите чувства не са важни, никой не се интересува от мен, аз съм незначителен“. По натам това може да го накара да спре да ви споделя и да се затвори в себе си.

Отделете нужното внимание на детето си в този момент, поговорете с него, проявете загриженост, дайте му нужното разбиране и подкрепа.

•Не ги обвинявайте, не им се присмивайте.

Ако детето ви сподели за някоя своя грешка или случка, която за него е провал, например че съседското момче го е обидило и всички са му се подигравали, не бързайте да го обвинявате с думите: „ти защо не направи нищо, голям страхливец си“. Щом детето е решило да сподели тази история с вас, то е защото се нуждае от подкрепа и разбиране, а не от упреци. Нека ви разкаже как се е почувствало, какво е изпитало, какво му се е искало да направи. Кажете му че сте до него, нека детето ви знае, че въпреки неговия „провал“, въпреки слабостите и грешките му, вие го обичате и подкрепяте. Така може и да му дадете чудесен урок – че трябва да се приемаме и с нашите слабости, че не е нужно да се самосъжаляваме, да обвиняваме себе си и другите, а да търсим начини, да виждаме във всеки проблем възможност. После заедно може да решите как е най-добре да постъпи.

•Учете ги да взимат сами решения и ценете тяхното мнение.

Много е важно да научите децата да вземат сами решения и да изказват своето мнение. Това ще ги направи по-самостоятелни, отговорни и решителни.

Някои родители постоянно казват на детето си какво трябва да направи и как да го направи, не питат изобщо за мнението му, а ако то изкаже такова, веднага го отрязват и заявяват: „ти си малък, трябва да слушаш, ще правиш каквото аз ти кажа“. А децата растат, порастват и в един момент вече не знаят какво искат, защото винаги са правели каквото им кажат и каквото „трябва“. Стават нерешителни и неуверени, изпитват нужда от чуждото мнение и одобрение, тъй като смятат мнението на другите за по-ценно.

Може би се питате как може да вземат сами решения, след като са съвсем малки, не знаят още какво искат и кое е най-добро за тях. Но можем да даваме възможност дори на най-малкото дете да избира, да изказва мнение и да взима решения за някои дребни неща- например когато излизате да му предложите две или три блузки и да му дадете то да избере коя иска да сложи. Или да му предложите две храни и нека само да избере коя да яде. Друг вариант може да е когато купувате подарък за някой близък, да го помолите да избере хартията за опаковане. По-натам, с порастването на детето, може да му давате възможност да участва във взимането на по-отговорни решения.

Също така, когато разговаряте по различни теми, го питайте какво мисли, какво е неговото мнение, какви идеи има. Създайте усещането в детето си, че неговото мнение е важно и ценно.

•Не им слагайте епитети.

Всяко дете прави бели, грешки или неща, които според нас не са редни. В стремежа си да научат децата си на правилно поведение, често родителите казват: „ти си лошо дете“. Не правете това!

Поговорете с детето си и в разговора разграничете ясно постъпката от качествата му. Действието може да е неправилно, но това не означава, че детето е лошо.

Избягвайте и определения като: „ти си инат, ти си мързелив…“. Особено негативно въздействие има когато разказвате за детето си на другите хора и то в присъствието на малчугана, неща от рода на: „той е много срамежлив, той е несамостоятелен, той не е организиран, той е много страхлив“.

Когато повтаряме многократно на детето си, че е мързеливо и го казваме дори пред други хора, ние затвърждаваме тази му роля и то я възприема като вярна, възприема я като негова характеристика.

Мислите ли, че ако му казвате по сто пъти на ден, че е мързеливо, глупаво, страхливо, това ще му помогне да се промени и да повярва в себе си? Ни най-малко! Напротив – това е най-сигурният начин да му попречите да повярва в себе си.

Да, може да кажете на малкия човек че в момента изпитва страх или че в момента проявява мързел, да поговорите за това как може да се справи с тези си чувства и състояния, но в никакъв случай не го определяйте като мързеливо, глупаво или лошо дете.

• Не поставяйте условия, за да обичате децата си.

Много родители правят грешката непрекъснато да поставят условия на децата си, за да ги обичат. Например: „ако не си изядеш супичката, няма да те обичам; ако не направиш това – няма да те обичам“ .

Разбира се, те правят това несъзнателно, без да си дават сметка за последствията. Но колкото и невинно да звучат тези думи, те изграждат в крехката детска психика убеждението, че трябва да правят това, което другите искат от тях, за да бъдат обичани и за да заслужат. Това убеждение дори става предпоставка за развиване на хронично чувство за вина – постепенно детето започва да си мисли, че то е виновно за това че майка му е сърдита, че то е виновно че родителите му не се разбират и т. н.

Затова вместо да използвате такива манипулации, може да измислите нещо, което ще накара детето само да поиска да направи желаното. Например: „Като изядеш супичката, ще станеш голям и силен.“ http://sebepoznanie.com/

Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks



Гласувай:
4
0



1. lyuliak - Питам се
22.11.2016 09:42
когато си живял в сечейство с изразен модел на жената-жертва, понеже и майката на майка ти е била в този модел ... а всъщност нито ти нито майка ти сте страхливи жени, напротив, силни сте, и това се е видяло в много ситуации,

КАК да се променят нещата, та отново да извоювате своята личност, уважение, и най-вече САМОУВАЖЕНИЕ? ... :-(
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 907783
Постинги: 703
Коментари: 598
Гласове: 1522
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031