Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2018 23:57 - СПОДЕЛЕНИ СПОМЕНИ :-(
Автор: lyuliak Категория: Лични дневници   
Прочетен: 541 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 17.08.2018 00:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Преди не много време прочетох дневниците на Николай Хайтов. Споделен живот, споделени спомени, и непосилната му болка заради красотата и силата на едно време, което дори пред неговите очи вече си е отишло. Запечатано, според дарбата му, в прекрасни разкази за Родопите, природата и хората... но кой ще запечата нашето време?

Напоследък усещам носталгия по неща, които не само вече няма да се върнат, но и няма как да споделя със сегашните ми приятели. Бих искала не да им ги разкажа, а някак направо да им подаря хубавите си изживявания от детството /за щастие, кой помни лошите?/.

Веселите игри у дома, семейните закачки, решителността на баба да се оправи с две внучета, но да свърши и цялата работа на нивата - като ни вързваше черга между два дъба и с доверие ни пускаше да се гледаме сами из гората. В резултат нямам спомени за гостуващи градски баби на бяло сладко, но съм запозната с повечето бубулечки, плевели, билки и особено с отровните /”тия няма даже и да ги пипате!”/ Добре, че сме били деца, дето като им кажеш не пипай, даже и не наближавахме.

... Хубавите /за мен/, "гладни" години в София, докато бяхме студенти. Прекрасни и чисти хора, с които съм имала радостта да се познавам и да общувам тогава. Желанието ни да сме смели и нещо да променим. В много отношения, успяхме. Ярките спомени пред очите ми за смешната квартира без баня и други случки от института, и извън него. По-често извън. Онази София за мене беше жив, човешки и емоционален град. 

Напоследък ме гони и една друга носталгия. Изведнъж, превеждайки текста на една хубава песен, за да го пусна във Фейсбук, изпитах нужда бавничко да го запазя в папка и като едно време да го пратя на някоя приятелка. Сетих се, че на компютъра ми още има папка за хубави стихотворения. Много отдавна не съм слагала нищо в нея. Хубавите стихотворения се споделят веднага – но в Мрежата... Възможността да споделя всичко, на много хора, "сега и веднага" сякаш е отнела желанието ми да пазя неща за после, да пращам неща специално... А и дори да го сторя, колко от нас имат време да ги прочетат?

Неуловимо време. Погълнати да обхванем най-новото, ние реално пак нямаме капацитет да общуваме с повече хора, отколкото някога. Чувствайки се „длъжни” да сме в крак с времето, най-често просто сме в крак с новините. Скоростта ни докара повърхностност – като някаква болест...

Не зная какво може да се направи. Може би, каквото и да пазим, да си спомняме или мечтаем - да се стараем да го довеждаме докрай! Задълчбочаването в посвещенията, желанията и обичта биха върнали нещата на местата им – не в цървулите на Хайтов /който бе връстник на същата тази моя мила баба/, а на тия места, където технологията ще ни бъде слуга, вместо господар.

image




Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212271
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031