Обичта, която е искрена, е като твоята истинска същност. Опасно я да я изгубиш, опасно я да я наричаш с фалшиви имена. Тя се храни от вярност и истина, същевременно тя ни храни с немислима сила и придава смисъл на всяко преживяване или спомен.  Истината не я плаши, защото на всяка грешка може да отговори с "Извинявай, съжалявам, всяка твоя рана е и моя". Тя е дотолкова свързваща, че действително рядко допуска недоразумения. Предполагам, че ме обичаш. Предполагаш, че те обичам. И не сме обидчиви. Напротив, смирени сме, понеже и тялото, и думите ни са несъвършени. Като езерото, любовта се намества в закътаните места на сърцето ни и се пълни с небесна вода. Когато е тиха, в нея се оглежда небето. 

* В йероглифната систематика GARDINER символът за "любов" е същият като "езеро, водоем". Може би оттам и изразите (разбирането) В-Любвам се или Fall in love....