Казано накратко, това е вярата, която довежда нещата докрай.

Независимо дали сте християни, или имате по-общо усещане за духовен свят, за стойностни цели над материалното удоволствие и удобство, непременно сте усетили, как за дълги периоди от живота си сме в борба с отчаянието.

Даже понякога свикваме да живеем с него, както каторжник мъкне веригата си, докато работи, храни се, сприятелява се... 

Някои казват дори, че това да живееш със страданието е духовно извисяване,

Според мен не е точно така. Да живееш /определено време/ със страданието може да е предпоставка за духовно развитие, за човешко развитие, за по-голяма адекватност в живота. За способност да прощаваш, да състрадаваш. Но понякога е и предпоставка към озлобяване и подтискане на потенциалите ни. Така че, нека се обърнем към примерите на вярата - какво казват те?

МИЛОСТТА ПОБЕЖДАВА 

Доколкото сме видели от живота на Христос и първите християни - никога, на нито един човек Той не е казал, че за него е добре да си остане в страданието. Да, каза на някои хора, че е спасително да си изоставят богатството, или своите си пътища. Но никога не остави човек болен и сакат. 

Какво правим ние в сакатата и болна територия на своя живот? Много често не оставяме своя начин на постъпване и реагиране, своите статистики, своите нАучни съветници, които слагат нАучни граници доколко можем "да се пооправим", и доколко ще си мъкнем проблема завинаги. 

И не, за мен не е духовност такъв отчаян човек да почне усилено да си мечтае за отвъдния живот. Може да трупаме качества, откровения, трайни богатства, които да отнесем в отвъдния живот, за който сме сигурни, че е важен и ни очаква. Но прехвърлянето на всякакви радости и намерения за тогава, показва за мен само едно - оковата на нечий крак тежи неимоверно. А може би не е и само една. 



ТАЙНАТА НА ВТОРАТА ОКОВА

Това е много важен момент. Втора окова аз наричам тази невидима грешка, или погрешен подход, който е причинил първата, видимата окова. Ние се нахвърляме понякога дори  да счупим или измъкнем с кървави рани от първата окова, която ни пречи и е видна за хората. Но не допускаме, че ние като толкова страдали, имаме неосъзнати  грешки, и то сериозни. Защото общата представа за грешка или грях е твърде тясна. Тя е заключена в това да не завиждаме, лъжем, убиваме, пожелаваме чуждото. /Макар че страдащият човек постоянно е изкушен в последното./

Истински погрешният подход е да не търсим Източника. Понеже в този Източник, който за вярващите неизменно е самият Христос, са съветите за абсолютно всяка област в живота ни. Този, земният, живот. Там са съветите как да изберем партньор - в кое да го претърпим, и в кое въобще да не отстъпваме, а с кое - дори да не се наемаме. Тук са думите за причината на семейството и отглеждането на дете. Тук са истините какво представлява личността на детето, и кое в нея задължително трябва да развиваме. 

Тук животът се вижда като отговорно служене, но и като победоносна война. Тук, образно казано, не се къпем с дрехите, а съвършено съблечени от нашите си оправдания или хвалби. Всеки път обливани от словото и водата на живота, която снема от нас умората и нечистотията,  

ВИСОКОПЛАТЕН СЪВЕТНИК

Не е лесно да се намери съветник. Цената обикновено е нашата гордост, а после нашето време, нашето търпение. Дори - нашата настойчивост да "изтъркваме праговете на вратата на мъдрия"!

Но като знаем, че имаме само един живот, който особено след 40 изтича стремглаво надолу с намаляване на видимите ни възможности - коя цена е висока, за да го изживеем качествено? 

Павлина Папазова