ЕДИН МОЙ НЕПРИЯТЕН СПОМЕН ОТ БОТЕВИТЕ ТЪРЖЕСТВА ВЪВ ВРАЦА



Във Враца редовно честват Ботевите празници - 2 юни, та цяла седмица. Много ми харесва този град и на Леденика съм била, и на Рогозенското съкровище, в Историческия им музей, по църкви. И на връх Околчица съм се качвала. Не бях ходила на Ботеви празници и реших да участвувам първия ден на конкурс за рецитаторско майсторство за деца и възрастни.
Беше преди години. Ей така, да видя що е.
Взимам едно свое стихотворение за Ботев, влака, оттам гарата, таксито и на Културен дом - Враца.
Нагоре планина,Балкан, долу народ. Събитието почва от обяд, носех си сандвичи, а и по влака ме почерпиха гостоприемни хора, приказвахме повече от приятно и за Ботев, и за астрология.
Много доволна пристигнах.

Започва конкурса с децата от най-далечните градове, щото дошли от цяла България. Правилно. Мнозина не бяха подсигурени със спане, а идват училища с автобуси.

Врачанския театър му намерил цаката: комисия одобрява деца основно в конкурса за рецитаторско майсторство и включва групи наесен в местния театър.
За парлама сложили и възрастни.
Стоях цял следобед и слушах децата с интерес, това беше един ден само, те изпълняват, получават одобрение или не и си отиват.
Залата се поизпразни.
От възрастните останахме от Враца и аз, почитателката - софиянка. Кой ти ходи на такова чудо, ако не го гони родолюбието.
Като софиянка местните ми дадоха думата на мен, още повече любезно се бях представила на домакините още преди началото.

Излизам аз с одата в ръка, не си помня стиховете наизуст и гледам, става демонстративно една учителка и се премества на другия край на залата.
Рецитирам и някъде поглеждам, одата много се хареса и ме поздравиха сърдечно.
Изслушвам и други учителки от Враца, свършва събитието, излизаме във фоайето и аз доближавам въпросната.
- Госпожо, понеже ми демонстрирахте голямо неуважение, да не кажа друга дума, искам да ви попитам - завист ли ви гони или пишете по-хубаво от мен, да ви поканя да прочетете ваша творба за Христо Ботев!

Наоколо настана гробна тишина. Тя се изчерви като божур, а на една врачанка от организацията й стана много неудобно и просто каза:
- Тя не е от Враца.
- Вярвам, но и на Ботев не му е било лесно с представители на народа като тази дама.
Чу се одобрение. Аз си сбогувах и си тръгнах. Да взимам влака за обратно. По пътя ме настигна жена:
- Не се ядосвайте. Учителка е от Павликени.
- Не се ядосвам,мила, чудя се на някои не се ли виждат какво представляват.
- Явно  не се виждат, - отговори ми жената.
Разделихме са любезно, взех пак такси и на гарата. Подраних. Хапнах на бюфета, почерпих с баничка и боза едно гладно ромче, това ми е останало спомен, кой знае как попаднало там, не знам да има роми, ама кой знае.
И се прибрах.

Научих, че идвали и големци от София другите дни.
Изобщо тържествата са си тържества, но все има по нещо нашенско и незабравимо, дето да ни покаже, че сме си ние.



Росица КОПУКОВА

А ти си реагирала много уместно, Роси. Поздравление!