„Забелязъл съм, че колкото по-интелигентен и чувствителен е човек, толкова по-осъзнат като духовен субект е той… Интелигентният човек (не задължително интелектуалец) търси смисъл и цел отвъд битовите нагони и нужди, не го задоволява съществуването само по себе си, ако то е лишено от богато съдържание и непреходна ценност. Той не живее за да яде, но яде, за да Живее. За да е духовен, не е необходимо благоразумният човек да е философ в академичния смисъл на думата, т.е. непременно да формулира понятийно своите възгледи, принципи и изходна точка на търсенията си. Но задълбоченият човек се стреми винаги, дори понякога неосъзнато, към възвишеното, красивото и премъдрото, воден от архитипното съдържание на своето същество.”

 „Когато църквата се превърне за корумпираните и безбожните в скривалище от Христовото изобличение и поправление, тя се изпразва от Вечното си Духовно Съдържание, за да се изпълни с политическа и комерсиална имитация. Легализмът убива непосредственото, спонтанно религиозно чувство и прави църковността един вид търговски продукт на щандовете в „супермаркета” на консуматерското общество. Това отблъсква духовните хора, които търсят във Вярата не външна опаковка, самоизвинение и притъпяване на гузната съвест, но промяна на света и себето си, друг, различен, по-досотен начин на живот, по-високи ценности и вечни блага, които да привъзхождат тези на общата маса. Това кара мнозина творци, интелектуалци и чувствителните хора, да търсят индивидуална и общностна практика, която се различава от общоприетото лустро на външната показност.”

из „Тракийският орфизъм за напреднали”, Цв. Гайдарски