Докато някои просто смятат кой вариант за нощувки им е най-приемлив (или избират да останат в града, но пък да не се ограничават в подаръците и трапезата), необвързаните хора понякога изпадат във философски дилеми.

 Аз съм била в противоречието хем да се надявам някой да ме покани, и дори да подпитвам... хем други хора почти да ме молят аз да ги поканя... защото имам жилищен „терен” така да се каже.

 Иде ти накрая просто да изкараш една Нова година с родителите!, ала и те предпочитат да те пратят някъде „с компания”, отколкото да си пред очите им - сам.

 Не знам... Сякаш прекалено робуваме на представите „как трябва да изглежда нашият празник” пред колегите, които после ще те питат къде си бил на Нова година.

       Иска ми се нищо да не е „по задължение”... насила... защото някой така очаква от теб...  Иска ми се да не се чувствам „производна” на това къде и с кого съм... а да посрещна Новата година с една лична надежда, необвързана с плановете на другите хора (дори най-милите ми сред тях!) - и да я посветя на Господ, Който ме обича.

 Да бъдем честни: на Нова година чудесата не стават по-често отколкото по друго време. По-често стават напивания, отчаяния и драми, погрешни решения... а когато не са погрешни, обикновено са продиктувани от развитието ни през годината, а не новоизникнали.

 Така че не е толкова важно къде и с кого ще сме, а КАК ще се чувстваме. В какво състояние ще влезем, и - какво ще повикаме в живота си!

 Да бъдем честни: прекалено много филми гледаме. И после искаме като по филмите «да ни се случи» някой много да копнее да прекара точно с нас Нова година, да сме най-специалния човек за някого и т.н.   Е, не винаги се случва. Почти не се случва. Животът често направо ни шамаросва очакванията... поне за някой СМС на другия ден.

 Но винаги имаме избора НИЕ да се замислим за определен човек, или за наши близки, и като прогледнем за прекрасното в тях, по своя воля да направим за тях точно този празник, който да ги изпълни с радост и надежда ...

 И сега като го пиша, започва да ми просветва решението, че ако не се появи предложение към мен, вероятно ще опитам да направя такъв празник за някого : )) ... и то без да се чувствам като «изнудена» или «жертва на ситуацията».