"Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека. Да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. "- Конфуций

            Всички ние предпочитаме да ни кажат, когато нещо сме сбъркали или когато са разочаровани от нас - защото се смятаме за интелигентни хора, с които може да се говори.

            Ала когато ние трябва да го кажем често замълчаваме и не само не прощаваме, а си казваме "дотук беше моето доверие, дотук те смятах за близък/ка/.. и т.н." И постепенно губим човека.

            Който в 99% от случаите не го е направил нарочно или злонамерено. Но не поемаме риска, нямаме добротата /и за себе си говоря!/ да му посочим недостатъка или погрешния поглед по някоя ситуация. Замълчаваме си. И постепенно губим човека...