Имаше една жена, сгърбена от 18 години, която срещна Исус и той я изцели в събота.

Фарисеите Му се разгневиха жестоко... Не можеше ли да изчака неделята, та да си няма проблеми? Не можеше ли да каже: 18 години си чакала, какво толкова, още един ден.

Така бихме направили ние - хората. Но Господ не искаше тази жена да плаче нито ден повече. За Него нейния плач беше по-важен от собствената Му безопасност. 

 Хората като цяло не сме такива. Не сме такива дори към приятелите и близките си. Предпочитаме да кажем добрата новина "в прилично време", да благодарим на някого "когато се видим", да оставим някого "сам да се сети"...