В българските приказки юнакът също често е най-малкият брат, но само в руските забелязвам постоянството с което го описват като „глупакът”. Иванушка, но когото по-големите братя се смеят, и не го вземат в пътуванията си. Емелян, на когото снахите са лепнали етикета че е „мързелив”…

 Доскоро смятах, че наистина е било по-глупаво момче, на което вълшебните сили помагат, за да бъде чудото още по-голямо…

 Но наскоро преговорих една приказка от този вид, за вълшебния кон Сивка-бурка. Тя напомня нашата приказка за тримата братя и златната ябълка. Нещо тъпчело нивите на семейството и бащата праща поред синовете си да пазят и да го хванат. Двамата по-големи заспиват и лъжат, че нищо не са видели. Третият упорито пази и хваща сияен неземен кон – той изпросва свободата си срещу това завинаги да остане слуга на Иванушка и никога повече да не тъпче нивите.

 












Когато царската дъщеря поставя трудно условие за да си търси жених, конят помага на Иван като го прекарва през ухото си – от другата страна Иван излиза личен, силен и красив момък - и заедно с коня извършват нужните подвизи.

 В това отношение също съм приемала, че вълшебството е превръщало момчето в друг .. и че това е лека измама.. но ако се зачетем в края на приказката, царкинята се жени за истинския непреобразен Иван. Казва се само : Слугите на царя го умили, сресали, и му облякли красива дреха – и се оказал приказно красив.

 Какво излиза – няма „глупак”! – а има покорен на баща си момък, който още не се  научил да лъже. Има в него справедливост (да хване коня) но и  милост (да го пусне срещу обещание).

Няма „грозен младеж” – а има слепи хора край него, които без особени подвизи, без ново положение в обществото и нови дрехи … с години не са можели да видят истинската му същност.

 В посланията си свети ап. Павел пише „Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните...”

 Самите апостоли са били обикновени необразовани рибари, и слушайки промяната в говора и мъдростта им, хората са се чудели на Божията сила.

 В приказките винаги спят вечни истини. Те са хранили сърцата на поколения деца и не бива да лишаваме от тях и нашите (освен куклата Барби и костенурките нинджи…).

 Затова майките с векове са хранили душите на поредния най-малък Иванушка у дома с разбирането че той е ценен и силен пред Господа, важен и нужен в семейството си, и че истинските неща в душата на човека рано или късно проявяват своя блясък… 

papazovacopywrite.alle.bg