Прочетен: 2683 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2017 21:36
Звучи съвсем нормално, но… когато забележим, че близките ни „не сбъдват” нашите мечти за тях, а са се потопили в някакви си свои идеи и пътища, често започвам да страдаме. А ако сме по-дейни, понякога направо посягаме да им се месим в живота. (Както казват психолозите „опитваме да живеем живота си чрез друг човек”.)
В тия случаи мисля, че е наложително да потърсим и своите собствени „заровени” мечти! Според един писател /не открих точния цитат/ както неродения мъртъв плод за жената , така и мечтите, които не сме спрели да искаме, но сме спрели да вярваме, бавно ни ОТРАВЯТ…
В ”Книгата Атам” от новия исторически сборник „Тракийските хроники” много картинно е описано, как Бог извадил от сърцето на Атам най-съкровната му мечта и така сътворил Еуа.
Вярвам, че така Бог може да извади съкровената мечта от всяко сърце и да му помогне да я сътвори.
Но пак, не става дума за „западняшкия” тип егоизъм, кото идва на мода и насам /противоположността на българския навик да живееш изцяло за и чрез децата/ - който отчуждава и най-близките на принципа „не ми се меси, и аз не те закачам”. … Вероятно такъв тип егоизъм също съдържа погребана мечта – мечтата да се разбираме с хората и да създаваме нещата заедно.
Самата дума някак ми прилича и на „меч” – разсича възела на "невъзможното", разсича образа на настоящото за да влезе бъдещото…
Пожелавам на всеки да му се сбъдне мечта! Или по-точно – да поиска и да намери начина да си я сбъдне. За да не сме само пасивни наблюдтели : )
САЩ забива нож в гърба на България 6
Приемам възхитителния риск...Спомен за Х...
