Когато няма именник /в службата нямаме, за сметка на петима Ивановци/ се замисляме, че именните дни са свързани и с по-дълбок смисъл, освен „един да почерпи”…

На този Йордановден се сещам за едно много по-неизвестно и също така славно Богоявление
отново свързано с река Йордан, пророк Илия и неговият ученик Елисей, който го слушаше като баща.

В това Богоявление Бог отново яви на кого преминава Духът Му! 

"По времето, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, той тръгна с Елисей от Галгал.
 Петдесет мъже от пророческите ученици отидоха и застанаха насреща им отдалеч. А те двамата застанаха при Йордан.
И като взе кожуха си и го сгъна, Илия удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.
След като преминаха, Илия каза на Елисей: Поискай какво да направя за тебе, преди да бъда отнет от теб. Елисей отвърна: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.
А Илия каза: Трудно нещо поиска ти; но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде даден; но ако не, няма да бъде.

И докато те още ходеха и разговаряха, ето, появи се огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.
А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израелева и негова конница! И не го видя вече. Елисей хвана дрехите си и ги разкъса на две.
И като вдигна кожуха на Илия, който падна от него, се върна и застана на брега на Йордан.

Той взе кожуха, който падна от Илия, удари водата и каза: „Къде е Господ, Илиевият Бог?” И като удари и той водата, тя се раздели и Елисей премина.
А пророческите ученици, които бяха в Йерихон, като го видяха отсреща, казаха: Илиевият дух остава на Елисей. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята."  

Вярвам, че ако и ние попитаме както се пее в една съвременна песен „Къде е българският Бог?” – ще чуем и намерим Отговора, ще ударим по невъзможното – и то ще се раздели да ни направи път!

... И дори ако доста днешни властници ни занимават от сутрин до вечер със себе си, истината е че ако го желаем, на нас остава Орфеевият дух, на нас остава Аспаруховият дух, на нас остава духът на Тракийските свещеници-царе, духът на много вдъхновени и честни хора, градили историята ни, заради чиито молитви и дела родът се е запазил така дълго време здрав и чист ! 

 

http://lyuliak.blog.bg/history/2012/01/05/rekata-koiato-slujeshe-na-bog-sega-sluguva-na-chovecite.877612

Река Йордан е била известна още 3000 г. преди нашата ера, и то не само на юдеите. За нея споменават египетските папируси. По време на император Тиберий, книжниците пишат какво удивително чувство изпитва човек след като се окъпе в нея: тялото се напълва с енергия, болките утихват и мислите ти се проясняват. И днес налятата от река Йордан вода запазва състава и външния си вид, както светената вода.

Йордан на иврит се нарича Ярден. Коренът е думата „йоред” – „спускащ се”. В миналото реката е описвана като „преливаща от вода”, буйна и невъзможна за преминаване. През 1847 г. американски морски офицер е поразен от "оглушителния тътен на бурните води".