В една книжка, написана в разговорен стил и като на шега, която може да се изтегли от kadebg.com, намерих доста полезни постановки, които реших да ви споделя още по-накратко. Книгата всъщност е под 50 страници и се чете леко. Но понеже в нея авторката Рая Христова дава и доста насоки за допълнителен доход, ще споделя само основните идеи за разумно харчене на настоящия доход. (Те важат и когато имаме достатчно добър допълнителен доход...)

 Първото, което много помага, е нагласата че „затягането на колана” ще е временно. Защото доброто управление на пари, е възходящ процес, в който освен рисково, може да се действа и сигурно, и вероятността за провал е малка.

Идеята на авторката е, след като човек с разумно финансово поведение изплати дълговете си, да продължи да спестява в две необходими посоки, и да инвестира поне още в две посоки: допълнителна работа (която може да започне с разход по обучение или друго), и второ: инвестиция в нещо пасивно, изискващо малко грижи, като имот или в краен случай влог в банка.

 Така с нагласата, че няма да си „вечният бедняк”, стартът е доста по-лесен.

 Много ми хареса примерът с „оставащите пари в края на месеца”.

А взима 600 на месец, харчи 400 и му остават 200...

В взима 2000 на месец, харчи 1700 и му остават 300...

С взима 500 на месец, харчи 300 и му остават 200...

 въпросът е : Кой може по-лесно да свие разходите си, В или С?

Отговорът е изненадващ.

Ако и без друго спестовният С свие разходите си, може би няма да страда толкова, няма да загуби работа и приятели, колкото ако В изведнъж спре да кара скъпата кола, смени външния си имидж, не ходи на луксозните почивки където ходят другите от неговата среда... Тия външни показатели са свързани не само с его-то и навиците на В, а и с очакванията на приятелите му, също понякога със запазване статуса му в бизнеса.

 Оттам нататък си даваме сметка, че въпросът не е „дали можем” а „кое е наш приоритет”.

 Ако смятаме че е нормално за всяко ново нещо, което пожелаем /или се нудаем/ да вземаме кредит с лихва близка до 20 процента, и да изплащаме пари, които всъщност не са част от стоката, то ние дори и с много голяма заплата ще запазим този стил на живот.

Ако обаче предпочитаме да разчитаме на себе си в моменти на неочаквана нужда, по-добрата схема е да си наложим ограничения.

 Авторката /млада жена, всъщност!/ мъдро споделя, че именно младостта, времето когато нямаш разходи за семейство, деца и здравословни проблеми, е времето в което редовно да се спестява, а не да се пилее.

И в момента, когато влогът ти “за инвестиции” стане приличен, да го инвестираш така, че да започне да носи самосотятелни доходи.

Другите два влога които авторката предлага са

„наша вноска за по-добра пенсия” (явно не разчита на пенсионните фондове и обещанията им)

и влог „буфер” (за неочаквани големи разходи) - той се планира да е към 1000 лв.

 Без да се стига в крайности, човек най-малкото ще се чувства достойно като не иска заеми за елементарни неща в края на всеки месец, или като се налага да отказва на всяко приятно, но неочаквано предложение за пътуване, което получи. 

 И не на последно място, усещането, че управляваш парите си, също носи задоволство което (жените) иначе си „купуваме” с някоя непредвидена дрешка, често не толкова успешно избрана ...  

Така че има различни видове удоволствия - не е нужно да се лишим от всички тях, за да държим живота си в ръце.

 Разбира се, съгласна съм че „човек предполага, а Господ разполага”, съгласна съм че има непредвидими стуации когато неизбежно се взима кредит, или се търсят приятели - но нека това да са наистина крайните случаи. И нека усещането, че сме слаби в сравнение с природните стихии, не ни прави фаталисти които харчат безогледно все едно утре иде краят на света. А и доста от кредитите се наследяват от нашите най-близки, те какво са виновни един ден да ги плащат?

 Честно казано, ако някой „си е поживял”, дано поне да е дал парите за мебели, екскурзии,  обучение... преживявания от които остава спомен и полза, а не за неразумно купена храна която после изхвърляме, за неразумно купени дрехи и други консумативи, пък и сметки на телефон - когато е можело просто да се видим с човека ...

(Откакто съм на „bob” сметката ми година и половина е закована на 10 лева, а липсата на интернет в телефона при моя начин на живот още не ми е нанесла никакви щети.)

 И в заключение - много съжалявам за начина, по който съм гледала на финансите си досега, и съм благодарна, че като потърсих съвети на няколко места, тази книжка „ме намери”.

 Ако още не съм потънала в безумни дългове, или ако не съм избрала схемата „спешно се търси мъж с добър доход” - това е само защото съм приела духовна ценностна система и необходимостта ми ДА ИМАМ всичко, което се рекламира, е здравословно ниска ...