Цветан Давидов Толев, 19 г., 1-во СОУ „Пенчо П. Славейков”

Сам. Всеки се страхува да бъде сам. Затова всеки търси приятелство в някого другиго. Още от малки ни учат да се сприятеляваме, aко не успеем да си намерим приятели, веднага се зараждат съмнения, че сме болни от нещо. Но не е така. Да намериш приятел е трудно, а истински, най-добър, още по-трудно.

Приятел. Определението на тази дума е всякакво. От познат до човек, който знае всяка твоя мисъл, движение, поглед, и се разбирате без думи. Приятел, по мое определение, е човек, на когото можеш да се довериш, да споделиш най-съкровените си желания, тайни и мисли, като да очакваш от него всякаква реакция. Може да не му харесат, да се стресира, да се изненада, да се отврати, но няма да те напусне, ще те приеме такъв, какъвто си. И ти ще отговориш по същия начин. За да има приятелство, отношенията трябва да са взаимни. Да има обмен.

През живота си всички сменяме приятелите си. В предучилищната са едни, ако учим и после с тях, се запазват, но ако не, си намираме нови. Приятелството ни трябва, за да се чувстваме като част от нещо, част от обществото, от социалния свят. Във всеки период от живота си намираме нови приятели или по-точно познати, малко са тези, които допускаме толкова близо да себе си, че да ги наречем приятели.

В самия период, например в училище, от 8 до 12 клас, приятелите се сменят почти всяка година, за да може да се напаснат и да се намерят точните хора, тези, с които ще се чувстваш добре, себе си, истински. Но има и други, приятели, с които се отдалечавате. Незнайно защо, но се разделяте. И това става бавно, плавно, несъзнателно. Идва и моментът, в който искаш да върнеш това приятелство, знаеш, че скоро всичко ще свърши и искаш да направиш всичко възможно, за да си върнеш изгубеното, защото все пак за теб е значело нещо, било е част от живота ти и поне за още малко нека бъде, дано да бъде, отново част, момент, към който ще се връщаш с усмивка на лицето.

Но през това време, докато с едни сме се отдалечавали, с други сме се събирали. И сме станали истински приятели. Човек, когото можеш да наречеш така, без да се съмняваш. И идва момент, в който се сещаш за изгубеното, и го искаш обратно, дори да не сте най-добри приятели, поне да сте добри приятели, а не хора, които си говорят само по определен повод. Да споделяте, когато искате и каквото искате. Да си говорите, не защото е нужно, а просто, за да си правите компания.

И така продължаваш с тези нови приятели и се надяваш, и полагаш усилия да си върнеш старите, някои от старите. Животът на всеки е различен и пътят, по който поема също, и това ни различава, това ни разграничава понякога. Може да ни доведе до двете крайности, а може и с времето да ни събере отново, както ни е разделил, но не е същото, защото трябва да започнеш всичко отново. Светът ви е променил, вече всеки е с различно мислене, различни ценности и трябва отново да намерите общи страни, а това не е лесно. Все едно да се запознаеш с напълно непознат, но в този случай поне му знаеш името.

Но докато съжаляваме за тъй получилата се ситуация, в живота ни се включват други хора, приятели и ставаме близки. По-близки, отколкото сме очаквали. Започваме да се разбираме бързо, лесно и забавно. Хубаво ни е да сме заедно, приемаме се такива, каквито сме, понякога си изтъкваме кусурите, но никой не се сърди, защото знае за своите недостатъци, и ги приема, а най-хубавото е, че и другите ги приемат.

Приятелството, това върховно чувство на намерена сродна душа в този жесток и безскрупулен свят. Знаейки, че не си сам и няма сам да преживяваш болката и мъките, които ти поднася живота. Ще има човек до теб, с когото да ги споделиш, да потърсиш опора, подкрепа, разбирателство.

А истинското приятелство е това, което продължава цял живот. Независимо къде и как си срещнал този приятел, той ще бъде винаги до теб, ще споделяш с него, ще се смеете, веселите, тъгувате,

празнувате, плачете. Всички тези бързо сменящи се емоции, през които преминаваме всички, за да може да наречен преживяването си истинско. За да може да кажем, че сме усетили нещо, докоснало ни е нещо, трогнало, наранило.

Познати винаги ще има, приятели също, но истински приятели, тези, които са винаги до теб, са рядкост. Трябва да се цени всеки човек, когото имаш до себе си, това е една личност, която е отдала част от своя живот на теб, и е нужно и ти да направиш същото. Да си вярвате, да се обичате, да се мразите, да се любувате един на друг.

Приятелството е най-сложното нещо между отношенията на хората, защото то съчетава всички нюанси на всички чувства, които може да изпитва един човек. Но точно това му е прекрасното, ти изпитваш всички тези неща едновременно към един-единствен човек, твоя истински приятел.

от един младеж на прага на живота на възрастните...
показва зрялост,задълбоченост,аналитичност.....
приятелството е по-важно и от любовта,защото то съдържа цялата гама
/палитра/ от чувства и емоции,които са ни като фара в морето на живота-
браво на Цецо,личи си,че е един интелигентен,чувствителен мъж,който знае
как да цени и пази истинското приятелство!

Истинското приятелство е наистина е рядко срещано, повече се среща приятелството като добре спазена дистанция...
Поздрав!