Постинг
13.01.2016 23:04 -
Отвътре Навън
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 803 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2016 09:05
Прочетен: 803 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 14.01.2016 09:05
Наскоро превеждах статии за природна козметика и по повод някои житейски ситуации се замислих.
Сигурно на вас или на близките ви се случва, едно мислите, одобрявате и планирате, а когато попаднете в компания, да направите друго. Сякаш някакъв друг човек взема контрол над езика ви, постъпките ви далеч не са така премерени и съобразени, както бихте искали ... някой остава пренебрегнат, а друг дори може би засегнат .. пропуснали сте да попитате човека до вас нещо важно, но сте изприказвали тон излишни неща ...
Защо се получава така?? Много пъти съм се питала.
Покрай козметичните статии се сетих за някои видове кожни проблеми. Не стига само да ги мажеш с подходящия лосион. Трябва да си смениш и храната...
Това, с което се храниш всеки ден, дори да не го споделиш в компания, избива "на лице" веднага щом се събереш с хората, и то сякаш колкото са по-ценни за теб, толкова по-бурно избива.
Всеки ден се храним, със информация от медиите, с емоциите (често негативни и пълни с омраза) на средата край нас... но още повече се храним с "приятните" емоции и страсти от екрана, от песните тип "той и тя" (почти без алтернатива), с любовните истории от филми и книги, които обаче оставят без шанс историите за труд, приятелство и взаимопомощ, които може би в живота са нужни по-често.
Всеки ден се храним и с тайните си мисли. Кой тихо мечтае отмъщение, кой тихо мечтае обич и близост, кой пък - похвала от хората. Някой дълбоко в душата си е ядосан на непроменливи обстоятелства, които мъчат живота му, друг тихо, незабележимо завижда..
Ние свикваме да се храним с пикантна, или шоколадова, или забранена храна... а в материалния свят именно тя е, която "избива" по лицето ни. В духовния свят явно не е много по-различно.
Добре, но тогава с какво да се храним?
В една умна книга, която четох, се казва: " търсете присъствието на добротворци". Бих добавила: "и като ги намерите , подражавайте им."
Има всякакви добротворци. Не непременно майка Тереза. (Може би просто плетат на някого чорапи и правят планове какво ново да сготвят на любимите си хора. )
А има и добротворни книги. Добро-творно е и да учим. Да, да учим. Да се пълним с ново знание, разбиране и гледна точка.
Иначе останем ли Празни, изПълват ни страстите. Може би имаме власт да не ги следваме и да не говорим за тях, но те "избиват" в най-неочакван момент, без да сме го искали.
Нека не се отчайваме и съдим прекалено, а наистина да внимаваме - с какво се храним ...
Сигурно на вас или на близките ви се случва, едно мислите, одобрявате и планирате, а когато попаднете в компания, да направите друго. Сякаш някакъв друг човек взема контрол над езика ви, постъпките ви далеч не са така премерени и съобразени, както бихте искали ... някой остава пренебрегнат, а друг дори може би засегнат .. пропуснали сте да попитате човека до вас нещо важно, но сте изприказвали тон излишни неща ...
Защо се получава така?? Много пъти съм се питала.
Покрай козметичните статии се сетих за някои видове кожни проблеми. Не стига само да ги мажеш с подходящия лосион. Трябва да си смениш и храната...
Това, с което се храниш всеки ден, дори да не го споделиш в компания, избива "на лице" веднага щом се събереш с хората, и то сякаш колкото са по-ценни за теб, толкова по-бурно избива.
Всеки ден се храним, със информация от медиите, с емоциите (често негативни и пълни с омраза) на средата край нас... но още повече се храним с "приятните" емоции и страсти от екрана, от песните тип "той и тя" (почти без алтернатива), с любовните истории от филми и книги, които обаче оставят без шанс историите за труд, приятелство и взаимопомощ, които може би в живота са нужни по-често.
Всеки ден се храним и с тайните си мисли. Кой тихо мечтае отмъщение, кой тихо мечтае обич и близост, кой пък - похвала от хората. Някой дълбоко в душата си е ядосан на непроменливи обстоятелства, които мъчат живота му, друг тихо, незабележимо завижда..
Ние свикваме да се храним с пикантна, или шоколадова, или забранена храна... а в материалния свят именно тя е, която "избива" по лицето ни. В духовния свят явно не е много по-различно.
Добре, но тогава с какво да се храним?
В една умна книга, която четох, се казва: " търсете присъствието на добротворци". Бих добавила: "и като ги намерите , подражавайте им."
Има всякакви добротворци. Не непременно майка Тереза. (Може би просто плетат на някого чорапи и правят планове какво ново да сготвят на любимите си хора. )
А има и добротворни книги. Добро-творно е и да учим. Да, да учим. Да се пълним с ново знание, разбиране и гледна точка.
Иначе останем ли Празни, изПълват ни страстите. Може би имаме власт да не ги следваме и да не говорим за тях, но те "избиват" в най-неочакван момент, без да сме го искали.
Нека не се отчайваме и съдим прекалено, а наистина да внимаваме - с какво се храним ...
Няма коментари