Някои ще кажат: "Приятел се познава в нужда", като разбираме за парична, или директна помощ в труден момент, като безработица, болест, загуба на близки ... или може би обществена клевета срещу нас.

Обаче,  приятел се познава и в мълчанието.
Не само в грешките ти, които ще премълчи и няма да коментира пред други.
Познава се и в мълчанието, когато си му изливал сърцето си и си имал нужда от неговите думи. Дори те да са: " това са дреболии", "аз виждам нещата по друг начин" , или "сега нямам време но след седмица, нека да поговорим".

Ако тия думи ги няма, и няма, човекът вероятно те е приел за даденост. Той е по-добрият, ти си по-лошият, приел е, че понякога ще имаш нужда от него ... но когато няма време или желание, не смята за нужно да ти обясни. 

Това е лош урок. Така твоят приятел те " учи", че не заслужаваш нищо повече. От никого. Че в тоя живот ще плачеш насаме, ще стискаш зъби, ще усещаш самотата, но за теб време и настроение ще има рядко. 

По-лесно е да има враг. По-лесно е да се скарате с някого. Значи, поне сте обменили мнения. А тази лицемерна и незадълбочена учтивост, убива днешните приятелства.

Да, добрите хора край теб ще се притекат в нужда. Да, няма да ги нарека "лоши хора" само задето лично аз не представлявам интерес за някого от тях! Нека добро да видят добрите хора.
Но и няма да нарека едно постоянно "отсъствие" , замазвано с по някой Like, сърдечно приятелство....

Защото не е ли страшно да зависиш, да изпитваш силна благодарност и радост заради някой Like на човек, който иначе не се нуждае от искрен разговор с тебе? И няма да ти се обади? И няма да помни за какво си искал да говорите? Това е едно самоунижение. А и едно самозалъгване за другия, че е "добър приятел".