Блогът на lyuliak :: Митът за хиперактивност при децата носи милиони на фармацията и наркобизнеса

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.01.2016 20:31 - Митът за хиперактивност при децата носи милиони на фармацията и наркобизнеса

Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл

Прочетен: 1147 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.01.2016 23:11

За лечението на синдрома се препоръчва терапия с риталин – наркотик от типа на амфетамините
Може би сте горд родител на прекрасно дете или вече имате малки внуци? Тогава трябва да знаете, че вашето дете може да го пристрастят към наркотици, преди още да се е научило да чете и да пише! Как? Като му залепят етикета на дете със Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивността. А за децата е характерно такова поведение: да тичат непрекъснато наоколо, любопитни са да видят и пипнат всичко непознато за тях и не горят от желание да стоят мирно. И добрият родител понякога се нуждае от не малко търпение и такт, за да насочи жизнената енергия на малкия човек към творчески цели. Въпреки това има и такива, които определят това, характерно за децата поведение, като болест.

Това са психиатри, влезли в тайно споразумение с мултинационални фармацевтични корпорации, които произвеждат наркотиците, наречени от тях лекарства, заедно с „умни възпитатели”, които получават подкупи и допълнителни средства от тези корпорации, или просто стават жертва на рекламите, тиражирани от сладкодумни „познавачи”. Всички те заедно измислят и тиражират информацията за новата диагноза „дефицит на вниманието и хиперактивност” и се опитват да „лекуват” това несъществуващо заболяване – с наркопротектори. Така че не се изненадвайте, ако учителят в детската градина или училището ви каже, че в поведението на вашето дете „нещо не е наред” и е необходимо да го заведете на психиатър. Ето един типичен пример за такова сплашване и „спасение” от въображаеми злини, почерпани от сайта фонд „Внимание”, който се занимава, съзнателно или несъзнателно, с популяризирането на наркоотровите: „Деца и юноши със Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивността (СДВХ) често имат сериозни проблеми в училище. Невнимание, импулсивност, хиперактивност, дезорганизация и други трудности, могат да доведат до недовършени задачи, небрежност, грешки и деструктивно поведение”. По тази тема медиците са категорични: синдромът е невропсихиатрично заболяване, което засяга 3-7% от децата и 2-3% от възрастните.

Международните статистически данни са следните:

- Децата между 32 – 40% със СДВХ са по-склонни да отпадат от училище.

- От 50 до 70 на сто от тях имат малко или никакви приятели.

- Около 30% по-често стават жертва на произшествия и травми.

- Между 20 и 30 на сто от хлапетата с този синдром дори забременяват в по-ранна юношеска възраст.

Каквото и да се е случило с детето ви, преди да го заведете на психиатър и да слушате тези глупости, преди да му залепят етикет с внушения за сериозно заболяване, би било добре да разберете как умират деца, на които са били предписани психопрепарати за това състояние и в каква наркотична криза изпадат след прекратяване на лечението. Прочетете и разказите на родителите на деца, убити от тези „лекарства”.

Темата, уви, не е нещо ново. Затова ще цитираме думите на двама забележителни хора, работили над тези проблеми.

Роман Чорни, изп.-директор на Държавния комитет по правата на човека в Русия:

Тази диагноза е изфабрикувана

Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивността е „роден” след гласуване в Американската психиатрична асоциация през 1987 г.

С обикновено мнозинство психиатрите решават, че има такъв синдром! С други думи, тази диагноза просто е изфабрикувана, скалъпена! Симптомите на това „заболяване”, посочени в психиатричните наръчници, са:

• детето има затруднения при съсредоточаване на вниманието си към детайлите;

• допуска грешки в домашните си работи и други поставени задачи;

• текстът в тетрадките не е подреден акуратно;

• не може да се съсредоточи, за да довърши докрай възложените му задачи;

• впечатлението е такова, че мислите на детето се реят някъде далеч, или сякаш не чува какво му говорят;

• не седи спокойно на стола си, често става от чина си в класната стая, тича назад-напред, или се катери на неподходящи места;

• изпитва трудности да запази спокойствие по време на игра или почивка, постоянно е в движение, често е прекалено приказливо;

Въз основа на цитираните „симптоми” такава диагноза може да се постави на всяко дете, особено ако този, който го прави, е зает с нещо или раздразнен. Какво обаче се случва? Известно е, че „лекарствата” за несъществуващия синдром, както и другите подобни антидепресанти, предизвикват сърдечносъдови заболявания при юношите, водят до самоубийство или убийство на техните родители, връстници, учители, съседи. За лечението на синдрома се препоръчва терапия с риталин. Риталинът, всъщност, е наркотик от типа на амфетамините, подобен на кокаина.

Д-р Вячеслав Поздняков, психиатър:

Нито един пациент на психиатър или психолог не е… оздравял

- Д-р Поздняков, знаете много за тайните на психиатрията, какво ще кажете за тези застрашени от днешното време деца?
- Като човек с две висши образования, лекар, ще ви разкажа за някои от „тайните на занаята” при психиатрите и психолозите. Когато се дипломирах, нашият научен ръководител завърши научното си слово така: „Ще ви кажа честно: не знам как нашите пациенти оздравяват...” В действителност, нито един пациент на психиатър или психолог никога не е оздравявал! Това го знам със сигурност. А основното, на което ни научиха в института, е как правилно да определяме цената на консултациите си. Основният принцип - да вземаме толкова пари, колкото струва една вечеря в добър местен ресторант...

- Вие споделяте ужасни неща!
- Психиатрите и психолозите обичат да споделят помежду си технологиите си как да направят така, че клиентите им да идват постоянно при тях - да ги накарат да продължат да ползват напълно ненужните им услуги. Един от тези методи е да им предпишат лечение с психотропен препарат, тъй като повечето от тях са с наркотични свойства. И пациентът няма къде да избяга. Лекарствата, подобни на риталина, за които споменахме – са наркотикоподобни вещества, които предизвикват пристрастяване. И ако човек, независимо по каква причина, престане да приема такъв препарат, той както и в случаите с незаконните наркотици, започва да изпитва наркотичен глад. И рано или късно ще дотича до „добрия доктор”, защото не се чувства добре.

- И още една малка тайна. Психиатърът може да има и други, неправомерни доходи от разпространението на едно или друго лекарство – като „благодарност” от производителя или неговите дилъри във вид на комисиони. И това е истинската причина, поради която е измислена диагнозата СДВХ, както и причината, поради която тази диагноза сега така агресивно се прокламира. Това вече не е медицина, това е бизнес.

- И няма кой да се опре на този бизнес?
- В Америка, след като в резултат на използването на такива лекарства при децата, избухна епидемия от убийства и самоубийства на ученици и обществеността разбра, че те са в резултат от употребата на наркотици като риталин и други подобни, използвани за „лечението” на СДВХ, започна гражданска кампания, която доведе по-специално до това, че на тези лекарства в аптеките се сложи черна точка, което значи „опасни вещества”. Във връзка с това през последните няколко месеца с 20 на сто намаля обемът на продажбите им. Но на дневен ред възникна въпросът за новите пазари. И като мръсни гъби започнаха да растат всякакви фондации и други организации, пропагандиращи диагнозата, а оттам и лекарството за лечението на синдрома.

- Изходният препарат струва няколко цента на производителя, а продажната му цена - няколкостотин долара. И е удобно, тъй като пациентът след това вечно ще приема наркотика. Той е и вечният клиент на психиатрите. И не само на тях: човек, който приема риталин, след това започва да търси други, „по-тежки” наркотици, защото вече е готов за приемането им.

Милена ВАСИЛЕВА

Нагоре