Даваме му – топли дрехи, удобни дрехи, кола и за най-малките разстояния ...

С готовност му даваме приспивателни, антидепресанти, хапчета за отслабване .. при положение, че и за трите състояния доказано най-доброто нещо са разходките, движението, спортът.

Можем просто да кажем:“абе, нямам време” или “мързи ме” ...

Но вече усещам, че зад тази ситуация стои нещо по-голямо, което се крие от погледа ни.

Духовните учители по целия свят твърдят, че щастието на човека, призванието на човека, е даването.

Ние отнемаме на една от трите си същности (нали сме Дух, Душа и Тяло) правото да дава.

Да работи, за да имаме.

Да върви, за да стигнем някъде.

Да работи, за да живеем в чист дом.

Да сее или готви, за да сме сити и здрави.

Да мисли, за да разберем нещо.

Да гледа, да слуша, и да пита на глас, вместо “да се информира от медиите” ... (Между другото, това го е препоръчал още Чехов).

Не е ли странно да започваме чак на 60 годишна възраст да решаваме кръстословици, за да стимулираме ума си и да спортуваме, за да удължим живота си? Колко качествен живот сме пропуснали в такъв случай, след като умът ни е можело да бъде стимулиран непрестанно с нови неща, полезни за нас и околните ... а движението да бъде свързано и с приятни емоции като нови запознанства, срещи, гледки.

Така е... Всички реклами са насочени към това какво още да купим и да получим, а не какво още можем да дадем.

Но използвайки мозъка си, не е трудно да разберем интереса на рекламодателите – те имат стоки за продаване.

Въпросът е, искаме ли да разберем къде е нашият интерес?