Помните ли, това е обичайната реплика на Слънцето от българските народни приказки, когато смелият юнак достигне до недостъпния му дворец… Слънчовата майка винаги крие госта, докато Слънцето се нахрани с месо от животни. Понякога дори го превръща в игла или друг предмет, незабележим за сина й.

 Винаги съм се питала, защо Слънцето мрази човешката миризма, след като обича хората и винаги им помага?

 Някои неща не са възможни за обяснение, докато не се обърнем към Светото писание, което изяснява много от духовните принципи в света.

 В старинните вярвания на много народи Даващият Бог е бил изобразяван като Слънце. Някои неправилно тълкуват идеята като просто слънцепоклонничество, но дори атеистите трудно ще обяснят защо пред планетата Слънце (било то и много полезно) ще възникне поклонение и стремеж към умилостивяване.

          Докато в Свещеното писание ясно е казано, че “Бог е огън пояждащ” и нечистото не ще устои пред лицето Му. Пред този страшен Бог коленичи всеки пророк, дори когато е издигнат на небесни места! Пред тази чистота всеки светец осъзнава, че и най-добрите му дела са като “мръсна дрипа” ...

 Защо в приказките има такъв момент? На пръв поглед, Слънцето гледа отвисоко, знае най-много, и винаги дава добър съвет на юнака - естествено е да отидеш при него. Но ако забелязвате, обикновено докато юнакът търси пътя за палатите на Слънцето, срещнатите минувачи се опитват да го откажат : “Защо ти е? Там никой не ходи”...

 Там никой не ходи... Не е ли така и сега? Много силно миришем на човешко. Моя позната навремето отказваше да влезе в храма, защото “се чувствала много грешна”. Обикновено момиче, студентка. 

 Но нека се насърчим, че там ни чака Слънчовата майка. Някои я свързват с Богородица, връзката между земното и небесното. Тази раждаща природа в нас, преобразява и скрива човешкото от божествения огън. Божият син може да се роди и в нас, без да ни изгори и повреди, както е станало с Богородица. Ако сме достатъчно настоятелни, палатът на Слънцето е мястото, където ще бъдем приети, запазени и окъпани в светлина. Светлината, която да отнесем след това в ежедневието си. 


худ. Юлия Янарова