Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2016 21:22 - КОГАТО НАШАТА СКРОМНОСТ Е НАШАТА ГОРДОСТ ...
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2402 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 12.09.2016 22:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Не знам дали сте забелязали. Когато някой наш близък има по-високи стремежи, примерно интересува се от по-широк спектър неща отколкото ние, или е по-жертвоготовен към хората, отколкото ние ... или просто ги обича повече, отколкото ние; му казваме скромно: „Е, аз съм обикновен човек, не съм като тебе”; „Аз съм по-практичен” или „Аз само се грижа за битието; прехраната”…

Но знаете ли, това не е скромност. Ако в нас няма почит към този човек, към неговите интереси или душа, ние всъщност се бетонираме в своята гордост, че и така сме достатъчни, или дори по-добри от него (защото той или тя „витае в облаците”, а не ходи само на земни места).

И не е въпросът дали ще обидим този наш близък. Най-вероятно се разбираме и наистина добре се грижим за него! Въпросът е, че в тази си гордост ние ощетяваме самите себе си...

Защото всеки човек е създаден да твори и на земни, и на небесни места! 

Божествената същност е заложена във всеки. Но някои от нас тихо, работливо, с неосъзната гордост на заети хора я оставят да изгние, без да види и лъч от Слънцето.

Защо разказвам това? Известен е случая с баба Моузес, най-възрастната американска художничка. Работна фермерска жена, родила десет и отгледала пет деца и много внуци, на 76 години баба Моузес вече не може да шие, понеже ръката й се вдървява от артрит. Тогава тя хваща четката, и в следващите двайсет и пет години /тя живее до 101/ пренася на платната цялата си любов към света и живота! Изрисувала е изключително много свежи и хубави картини. Тя не е угасила Слънцето в душата си, и Бог й е позволил да го въплъти.

Известен е случаят и с негърка-поетеса, която цял живот е била неграмотна и работила на памуковите плантации. От дете тя съчинявала стихотворения, и като е нямало как да ги запише, ги помнела наизуст. На по-късна възраст поезията й е пренесена на хартия, и се оказва истински талант.

* Разбира се, има го и обратното. Има я гордостта на „интелектуалците” спрямо „обикновените хора”, голяма част от които не са никак обикновени, а са тихи герои в живота си, и творци на добри и трайни неща. За тези случаи поетът Роман Кисьов пише :

 

“…Ти превърна Поезията в свой живот. Цял живот, затворен между четири стени, писа стихове за Живота... Колко прозаично!  

Познавам един човек, незнаен, неизвестен за света, който ден след ден, тихо и дискретно се раздаваше на хората... И превърна живота си в Поезия.

картините на баба Моузес: 

image image image image image image image image image image image image






Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. syrmaepon - Съдбата и пътя на човека са странно ...
13.03.2016 10:09
Съдбата и пътя на човека са странно нещо. Но има хора, които превръщат божественото предопределение или таланта си в професия. Други пък се трудят усърдно ден и нощ , за да се усъвършенстват в нещо и наистина да бъдат добри, а не посредствени. Казват, че колкото и да бяга човек от предопределеното, Бог го връща към него - вероятно дори и на 70 години. Може би трябва да се научим да мечтаем и в същото време да не се гледаме с очите на другите, дето бихме изглеждали странни, но е трудно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212800
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031