Прочетен: 747 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.03.2016 11:18
за умората:
Питат ме дали не се уморявам като срещам толкова много хора всеки ден… Ще ви кажа защо не се уморявам. Защото това е най-голямото богатство в живота ми. В един ден да ставам 12 човека! Идва някой, аз изчезвам, станах него. Колко е хубаво. Слушам, слушам, слушам. Тръгва, идва друг. Повтаря се същото. Знаете ли колко голямо нещо е това? Да съм 12 души? Голямо чудо! Как да го обясня, не знам. Но е така. Говорим за Бога. Изморяваш се? Никога не можеш да се измориш!
за личната връзка:
Мисля, че тъй като човек не може да се раздели на много парчета, добрата работа е възможна само лице в лице. Двама човека. Защото тогава човекът, вторият, е напълно свободен. Отразява себе си в този, който го слуша и отваря сърцето си. И тогава слушащият престава да е този, който е. Мога да ви кажа, че с Божията помощ всеки ден аз мога да ставам и пет, и десет души, колкото дойдат да ми говорят. Съвършено различни хора. Напълно различни. Дотам, че понякога седя и си мисля: Нима е възможно Любовта – защото само любов мога да им дам, нищо друго – да преобразява човека в някой друг?… И това да се повтаря с всеки нов човек?
В. Може ли да ми го обясните това. Когато казвате, че “ставате другия човек”, какво имате предвид?
М. Г. Да кажем, че идва някой и ми казва проблема си. Че това и това се случва в моя дом. Това и това се случва с майка ми. Тя не проявява никакво разбиране. Аз съм страшно нещастно дете. От момента, в който се връщам от училище, до следващата сутрин, когато пак отивам, тя има само една грижа: “Да бъдеш пръв в класа. Да не оставяш другите да ти вземат първенството. Да гледаш ти да си отгоре. Гледай да станеш силен човек. Гледай това, гледай другото…” Тази майка никога не казва: “Гледай да обикнеш съученика си. Гледай да не се държиш лошо с него. Помни, че всички деца имат родители, които ги обичат. Трябва да се обичате помежду си като да сте в едно семейство.”… Никога не казва подобни неща! Детето е обезнадеждено. Идва при мен и ми казва: “Не издържам повече. Не издържам, защото аз искам да се държа различно, а майка ми иска от мен друго. Какво ще стане с мен?”… В този момент, сестри, ви уверявам, че преставам да бъда себе си. Ставам веднага този ученик. Търпя с него това мъчение, заемам неговото място и казвам: “Какво ще стане?” и “Как ще стане?” Когато се случи това, и само тогава, мога да почувствам, че Бог ме просветява, и мога да му кажа какво поведение да има. И ако младежът намери подходящото поведение, той идва отново и пак разговаряме, и отново идва, и пак разговаряме. И след пет - шест месеца настъпва такава хармония, която никога не би могла да се случи, ако бях себе си – която бях гледано дете, която се родих, израснах и живях сред любов, без трудности – защото иначе нямаше да мога да се доближа до това дете, нямаше да мога да направя абсолютно нищо, ако не се бях преобразила в неговата личност. Разбирате ли сега? Не може да му кажеш: “Ще правиш това и това. Не може да правиш онова, защото не е правилно, и други подобни.” Не може да направиш нищо, ако не излезеш от себе си. Ще се чувстваш едно с него. Ще страдаш с него… Докато те просвети Бог как да излезете от този проблем, как да излезете от този път…
майка Гаврила
повече за слушането , тук : http://www.pravoslavie.bg/Праксис/Майка-Гавриила-за-любовта/
