Помните ли баснята „Орел, Рак и Щука“… Обикновено смятаме че те не са докарали колата доникъде, понеже теглели в противоположни посоки. Но в реалния живот нещата стоят малко по-различно.

Много пъти наблюдаваме, че когато определени еко-организации се уморят десети път да „скачат“ примерно против шистовия газ, се задава ново законопроектче.

По същия начин, когато в една служба нещата са вървели благодарение на неуморния контрол на началника, ако той се умори, дори след десет години контрол, „бъчвата се разсъхва“ и нещата тръгват хаотично. Да, служителите имат опита как да се движи всичко, но не са имали ангажимент по контрола. И когато дойдат изкушенията (понеже далеч не деля хората на добри и лоши, черни и бели) един спира да се вживява в работното време, друг спира да помага в „несвойствени задължения“, а трети не желае да се обучава на нищо ново.

В семейния живот също често има разногласия. Дали винаги после колата тръгва в посока на този, който има по-милостиво, състрадателно, обичащо сърце? Или в посока на трудолюбивия? Уви, рядко. Защо?

Ето как става в баснята. Щуката навярно си казва - няма да преговарям с тях, на мене нужда ми се налага да дърпам през морето, не че за колата това е най-прекия път, а понеже АЗ не мога да дишам на сушата. Така някои хора смятат, че ще загубят, ако приемат друга гледна точка освен своята. Щуката може би е много задълбочена в детайлите, но не искат да погледне нито отвисоко /да спре да се притеснява за земните неща/ , нито да погледне към миналото /да се върне назад в опита на историята или на други хора/.

И идва интересния момент – кой побеждава? Задълбоченият? Възвишеният? Човекът, който цени опита или може би е предпазлив?

Отговорът е винаги един и същ. Ако в дискусията не се постигне промяна на гледните точки, всъщност побеждава този, който подновява силите си.

Има един забележителен филм „Изумителна благодат“, който е писан по истински случай. Главният герой е английският политик Уилям Уилбърфорс. Десет или двайсет години той непрекъснато внася в парламента проектозакон за отмяна на робството. Англичаните не се интересуват много от това, нали робите са предимно в колониите им… но търговските среди натискат законът да не се приема, заради успешната търговия с роби. Но той упорито внася, внася законопроекта… и накрая успява да прокара закона с един хитър ход, когато уморените от съпротива противници даже не са забелязали датата на поредното внасяне, а той ги е поканил на „банкет“ извън сградата. Малката му фракция взема мнозинство, и … робството е отменено.

Откъде подновява той силите си? Той е вярващ човек, сърдечно запален за каузата на братството и любовта. Чрез божията ръка неговите сили се подновяват непрестанно, въпреки жестоките му стомашни проблеми, които понякога го докарват до припадък. Изуметелната небесна благодат промисля и за неговата кауза, и дори за семейство на разсеяния поостарял ерген.

Ето къде са призовани уморените герои по сърце: "Елате при Мен, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя...", казва Господ Исус Христос.

Да подновим силите си, ако искаме виждащите, а не просто упоритите, да променят света!

Да понякога само хитрост може да победи слепия интерес.