От мига, когато
душата ти съкровище
реши
че трябва да прилича на другите
дали на другите с големите пари
или на тези, дето всичко правилно предвиждат
и винаги постъпват правилно
и говорят само някои неща
(за тях е срамна пълната откритост...)

От мига, когато
душата ти съкровище
спря да живее
разтворена във грижата за другите
и в любовта
а започна да се гледа в огледалото
да се облича официално
и да се назовава с разни други имена,
а не
- Любов
.... 
за теб започна бавното умиране,
за теб започна бавното изсъхване,
но ти не го разбираш
а си мислиш: 
стеблото ми е здраво и все по-здраво става
и никой няма вече да ме нарани
почти не бъркам
почти съм като другите
не летя
не падам неуместно
и не плача състрадателно
заради грешките на тия,
дето сами са си виновни

---------------------------------------------

П. Папазова

...не бъркам...:( беден е този свят на безгрешни човеци