Наблюдавам (и по себе си!) колко често хората сме в тази постоянна борба. Със зъби и нокти сме в нея!

На ръба на финансите, силите и здравето ние се борим за независимост - за свободата да решаваме, да творим, да пътуваме или да общуваме ... 
Някои се борят и на ръба на закона.

Днес се замислям , как все по-често сякаш се борим с хора. Да не ни обиждат, подтискат, да не ни мачкат самочувствието или мечтите ... Е, ама не става винаги да сменяме работата или средата, ще се съгласите. 

Тогава? Какво правим с "неприятните за нас хора"? 
Ами както е казано, от лимона си направи лимонада!
Ако не можеш да си отидеш, поискай Бог да те прати към тях!
Да, да им светиш, да им помагаш, да ги изобличаваш или търпиш според нуждата... 
Бъди пратеник при тях, а не потърпевш... и много неща ще изглеждат по друг начин!

Важно е да сменим гледната точка! :)