Автор: Майк Рам

Вярвате ли, че с напредъка на технологиите работата за хората ще става все по-малко и в съвсем близко бъдеще (например до 10 години) хората масово ще започнат да работят по-малко?

Този въпрос беше поставен в едно видео, публикувано в пост от блога на JobTiger и авторът убедено вярваше, че такова светло бъдеще ни предстои.

Аз съм доста по-скептичен.

Погледнете историята на фантастичната литература (интересно защо я наричат научна фантастика, при положение, че друг вид фантастика няма?) Авторите от различни времена са се възхищавали на техническите постижения на човечеството и винаги са вярвали, че напредъкът на технологиите ще определи развитието на обществото. Знаете ли от колко десетилетия се е вярвало, че хората ще летят с лични летателни апарати, а ние в последните сто години продължаваме да се придвижваме с автомобили на колела, които горят петрол и за да получиш разрешително трябва да минеш през специални курсове? Но даже и това не е достатъчно да спре убийствата по пътищата.

Защото хората не се развиват толкова бързо, колкото се развиват технологиите. Нито в индивидуално в нравствено отношение, нито групово – като социум. Все сме същите идиоти и робуваме на едни и същи емоции – алчност, страх, гордост, егоизъм.

Факт е, че преди няколко века 90% от населението са се занимавали с работа по прехраната – селскостопански труд. Днес с производство в развитите страни се занимават едва около 15% от хората, а с производство на храна – 3-5%. Което означава, че всички останали хора се занимават с услуги, които не са от жизнено важно значение за човечеството. Значи бихме могли да работим по-малко? Истината обаче е, че хората работят все повече и повече. Защо се получава това?

Имам няколко обяснения. Едното е, че въпреки изобилието от стоки, животът е доста скъп. Парите не достигат никому, а след кризата от 2008 година световната стагнация се задълбочава. Никой не може да си позволи да не работи, защото ще изпадне от обществото автоматично. Особено ако се е обвързал с няколко кредита. Кризата поражда нечувана конкуренция на трудовия пазар и най-простият начин да покажеш на работодателя си, че си ценен, е да работиш повече.

Работодателите, от своя страна, все повече се държат като робовладелци. Те осъзнават силната зависимост на служителите си от работата, жизнената им нужда от усещането за сигурност и редовното получаване на заплатата и започват да изискват все повече и повече. В крайна сметка, всички осъзнаваме, че най-ценното притежание на един човек е неговото време и точно към това се стремят работодателите – да отнемат колкото може повече от него.

От трета страна,изтощението на работа води до по-дълбоко зомбиране на народа. Какво искаш най-много, когато се прибереш у дома след тежък работен ден? Бира, храна и любимите ти предавания по телевизията!

Колко са онези, които искат да правят нещо за себе си? Колко са онези, които се отдават на творчество, на мислене, на общуване с приятели и се опитват да си прекарват свободното време пълноценно?

Малцината, които практикуват неделен туризъм, може и да не осъзнават, че са попаднали в клещите на корпоративното робство, но точно с опитите си да избягат от града, в който живеят, доказват, че ежедневният им живот е станал непоносим.

Да, с развитието на технологиите ще има нужда от все по-малка намеса на хората в много работни процеси. Но това не означава автоматично, че в света ще намалее работното време или ще се въведе 4-дневна работна седмица. Според мен експлоатацията ще продължи да се увеличава. Ще има все по-голяма безработица и все по-засилена конкуренция на трудовия пазар. Това се наблюдава и днес – заплатите за новите позиции (особено за по-младите служители) постоянно се понижават. Хората ще работят все повече за все по-малко пари. Вероятно в един момент ще настъпи революционна ситуация – положение, което ще стане нетърпимо за масите и едва тогава ще настъпят някакви промени в ситуацията, но аз си мисля, че това няма да се случи в близките 10-20 години.

Ще се радвам действителността да ме опровергае. Аз открих своята свобода и я ценя високо. Тъжно ми е като гледам как хората около мен са се превърнали в роби и пропиляват живота си в служба на някой друг в името на редовната заплата и илюзорното усещане за сигурност. Но ми се струва, че хватката е много здрава вероятно трябва да дойде ново поколение, което да успее да се освободи от нея.

Източник: http://eklekti.com/shte-rabotim-li-po-malko/

Въпросът е докога е възможно да се поддържа свръхпроизводство, а и безработните нямат същата покупателна способност. Въобще темата е обширна, зависи кой по какъв път ще тръгне. След като минахме на "обслужващите", ред е на "творческите" професии и такава тенденция също се наблюдава, особено в интернет )