Село Врата е единственото в България, което се намира до три природни забележителности - тракийското светилище Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора. Заради причудливите скални образувания тук се носят легенди за кацащи извънземни кораби и обикалящи напред-назад великани.

До селото се стига по тесен живописен път, който наскоро е преасфалтиран, на много места има чешми и беседки за почивка. На три километра нагоре е Белинташ, по друга пътека се тръгва за Караджов камък, а най-далеч остава Кръстова гора.

Белинташ се намира на 1260 м надморска височина. Изкачването е за около час бавно ходене, наклонът не е много стръмен. "Дори дърветата имат причудливи форми, сякаш си попаднал във филм за Хари Потър", казва 40-годишната Ивелина Стоева от София.

В района на централни Родопи, в землището на селата Мостово и Сини връх /“Гьоктепе“/ са пръснати няколко тракийски светилища. Говори се, че трите извисяващи се върха – Караджов камък, Кръстов камък и Белинташ олицетворявали съответно света на мъртвите, света на боговете и този на живите.

През времената центърът на този комплекс от светилища се е менял – в древна Тракия център е бил връх Белинташ, през неолита центърът се измества на Караджов камък, а за християнската религия от най-голямо значение бил Кръстов връх (другото наименивание на Кръстова гора).

И до днес местността е от най-големите загадки на Родопите. Историци и експерти развиват различни теории за значението на Белинташ. Археологическите проучвания са на път да докажат, че светилището е от 5 хилядолетия Пр. Хр., което го прави по-старо от Перперикон. Мястото се смята за средище на бесите. От върха на платото пък се открива невероятна гледка.

Според археолозите платото е било обградено от каменна стена през IV-III в. пр. Хр., а след това скалните късове мистериозно са съборени. По скалите са изсечени стълби, вдлъбнатини, дупки и рисунки, които според изследователите датират от 2000 г. преди Хеопсовата пирамида.

Светилището е оформено като каменна чаша от риолитна скала. Кладенците на платото туристите определят като космически кратери, а някои астрономи пък виждат в тяхното разположение копирани съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Белинташ е един от "кандидатите" за мястото, където Ной привързал кораба си след потопа.

При последните си проучвания археолози са открили фигурки на жена, сребърно капаче, стрела, рибарски мрежи, тежести за стан, вретено и керамичен съд за разтапяне на метал от каменно-медната и късната бронзова епоха. На скалите има фрагменти от огнища и олтар с украси, където се е изливало вино, мляко или кръвта от жертвени животни. Олтарът е обърнат на изток, което говори, че древните хора са почитали Слънцето. Те използвали платото като обсерватория да наблюдават движението на небесните тела.

Друго интересно място, която тръгва от Врата, е Караджов камък. Мястото представлява кръгло скално образувание, а на средата има заседнал огромен каменен къс. Не е обезопасено, само алпинистите използват метална стълба за изкачване. Местните разказват, че на скалите древните хора почитали мъртвите. Караджов камък наподобява Белинташ, но е по-малък. Носи името на Караджа войдова, загинал в бой с аскерите, докато отмъщавал за една погубена девойка.

УПЪТВАНЕ ЗА БЕЛИНТАШ: Кара се по пътя от Пловдив за Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, като се минава през самото село, където ще видите табела, която отклонява надясно от основния път. Следва с. Горнослав, след това с. Орешец. На разклона за с. Мостово се тръгва вляво (Мостово е надясно), стига се до разклона за махалите Врата и Кабата.