Много опасно е, че обикновено мислим за лицемерието само като за една преструвка, за да извлечем полза от човека.

И, разбира се, си казваме: " Не съм лицемерен... Това се отнася за други."

Но лицемерието е и всеки вид преструвка, която вършим: по инерция, "защото другите го правят", "защото околните го очакват"...

Не е голямо лицемерие, ако ръкопляскаме след средно хубав концерт. Все пак, изпълнителите са дали нещо от себе си.

Но е болно и страшно, когато в места и отношения, където е текла жива вода, оставим да текат какви да е води, за да изглежда, че още има общуване.

Опасно е да заменим солта на искрените сълзи с изкуствени подсладители.

Да, някой може да загубил нашето доверие. Но ако не му го кажем, къде е нашата вяра? И ако не го изслушаме, къде е нашето смирение?

Сам Бог е повярвал в нас, които Го разпъваме. Сам Бог ни прощава, изобличава, и винаги дава надежда.

Вярата - не само в конкретния човек, но вярата в съюзите, в единството, която ни е завещал Кубрат, е нашата благословия! Да си съ-трудничим с радост, надежда, близост, е напълно възможно ... ала именно защото така могат Небесните образи да се свалят на земята, атаките и заблудите към нас са големи. Твърде много сили не искат Небето да слиза на земята!

А ние сме късогледи, виждане в ситуациите предимно човешки грешки и често се разочароваме от приятелите си десет пъти по-бързо, отколкото от нечестивите си началници, колеги и политици. С тях все някак опитваме "да се разберем" ... и да се сработим.