Тогава, ако не сме с достатъчно силен и прям характер, започва тихият вътрешен протест, започват болестите, предизвикани от вътрешното унижение на душата ни. А ако сме се обвързали и семейно с хора, които ни използват, или пък така сме възпитали децата си, шансът да излезем от капана става все по-малък.

                Но надежда има. Както е казал народът : „Клин клин избива”. Ако напълним съда на живота си с истински ценното, имитацията няма избор, освен да изтече отгоре.

                Коя е истинската полезност в изобилието от нужди и претенции край нас?

             Да, не всеки ще остави всичко и ще се посвети на екологията, или на служба към бедните хора. Но и в нашето ежедневие можем да развием вътрешен компас, и понякога да преценим че да гледаме мач с децата си е по-важно, отколкото да идем да помогнем в селската работа на родителите си.

                Както е известно, най-напред е важна целта на нещата, а след това се намират средствата. Ако нашата цел е да бъдем одобрени, похвалени, ние непрестанно ще сме в колебания кое е правилното, или ще бъдем водени от някой по-инициативен член на фамилията. Какво лошо има в това, ще кажете? Един е по-инициативен, а друг не толкова. Лошото му е, че когато това стане абсолютно правило, вторият губи своята идентичносст. А щом е роден като отделно същество, той непременно има лични качества, право и задължение за лични избори, и най-вече лични отговорности. Още за Адам е казано, че Бог не му прие извинението за забранения плод: „Жената, която Ти си ми дал, ми го даде, та ядох.” Не прие и извинението на жената, че змията я подканила.

                Така че първият камък на нашата идентичност е личната отговорност. Дори да сме последен войник в милионна армия. Дори да сме последен служител в голяма компания, или имаме амбициозни роднини, които „имат планове за нас, за времето и душата ни”.

                В този смисъл, полезно е да осъзнаем че не сме на този свят за да ужаждаме на егоизма си, но не сме родени и да угаждаме на хора. Висшата Истина, Добро, Справедливост, са положени като усещане в нас, и дори да достигат до мисълта ни в по-скромни имена като Обида, Уважение, Помощ, Подкрепа – те са нашите началници, и човешките желания и наредби не би трябвало да ни разколебават да ги следваме.

                Много психолози са изследвали колко е важно за страхливия и затворен човек да се научи да казва „Да” на новите неща. По същия начин е жизнено важно за „удобния човек” да започне да казва „Не”. Защото, и това е понякога трудно да се осъзнае, така също служим на някого. На себе си.

                Всеки от нас е поел грижа към своето тяло, ходим на лекар и не бързаме да напуснем земния си живот, най-вече защото усещаме че има какво още да направим, да преживеем, да не бъде напразно! По същия начин ние трябва да защитим душата си, да остане свободна, искряща, наша си, способна да се възхищава и да обича, не само да следва, а и да бъде следвана като източник на красота и светлина.

                Не е нормално човек на години да оставя душата си да бъде „потупвана по рамото” от снизходителни хора, които се смятат за по-горни от него. Както ни учи апостол Павел, „похвалата ни трябва да бъде от Бога, а не от човеците”. Няма друг, който да ни съди или хвали. Разбира се, когато вървим уверено в пътя си, ще срещаме и доволни хора, и благодарни също. Ще срещаме и зле настроени и разгневени от това, че имаме позиция. Важно е да не се опияняваме от похвалите на първите, и да не мразим вторите. Всяка душа е ценна, и понякога човекът действа злобно към нас от заблуда или слабост. Той също може след време да бъде изцелен, свободен, виждащ.

                Така че, ако го усетим за правилно, нека си гледаме мача. Нека посъветваме родителите си да не се товарят с грижа, която вече не е по силите им, а не можем и да бъдем там наравно с тях. Много по-бързо се изясняват неща, поставени пряко, а много по-тежко се носи помощ, предлагана „насила” и с огорчение.

                Нека подадем ръка на душата си, и да й помогнем в най-съкровеното и свято нейно желание – да бъде Полезна.