Блогът на lyuliak :: Как да избегнем стреса на работното си място

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.08.2016 15:48 - Как да избегнем стреса на работното си място

Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл

Прочетен: 795 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 31.08.2016 15:58

Мултитаскинг. Захващане с много неща едновременно. Постоянно превключване от задача на задача... Изтощение, неудовлетвореност...

Не е трудно да осъзнаем, че не само сме попаднали в плен на този навик, а и не знаем как да „изключим копчето” и да се превърнем от лошо подобие на компютър, отново в пълноценен човек… Нека си признаем. Все още ни е страх. Няма ли да станем аутсайдери?
Насърчение могат да бъдат за нас всички изследователи от ранга на Мария Кюри или писатели като Толстой, които са общували на високо ниво с хората, и са завършили в своя динамичен и труден личен живот изключително много задачи, като не са ползвали Интернет, не са ползвали клавиатура, не са съхранявали материали на файлове… А при това широтата на интелекта им, тяхната проницателност и продуктивност са много по-големи от това, на което днес сме способни ние „от офисите”. И така, оставете за известно време „автоматизацията” и да си дадем сметка за някои неща:
1/ Не мислете, че изпълнявайки много задачи едновременно, си правите добра автореклама като служител във фирмата. Напротив, ако успявате дълго време да издържите на такъв ритъм, колегите и шефовете Ви започват да считат, че тази способност не е товар за Вас и ще Ви вменят за постоянно да изпълнявате разнородни и взаимно пречещи си задачи (а защо не именно тези пипкави дейности, от които всички останали гледат да се отърват). Вероятно ръководството няма да пести похвали по Ваш адрес, и постоянно ще чувате, че сте уникален служител, какъвто рядко се намира … но дали това е по-важно за Вас от здравето Ви? Освен това скоро ще установите, че хората, на които поради „по-малкия им талант” е разрешено да се занимават с тясно профилирана дейност във фирмата, растат в кариерата по-бързо от Вас, понеже имат шанса да се задълбочат и да станат специалисти в работата си. 2/ Какво искаме да кажем със своето постоянно „отсъствие” от мястото, където тялото ни работи? Желанието да не си там, където си, и да не правиш това, което правиш … действително се проявява във всевъзможни паралелни дейности – безкрайни телефонни разговори (т.нар „фъбинг”), постоянно проверяване на пощата и социалните мрежи за интересен събеседник или вълнуващи събития. Нерядко направо започваме да работим тайно в Интернет … или в работното си време вършим нещо, което считаме за полезно и необходимо, ала няма нищо общо с официалната ни заетост.
Какво лошо, ще каже някой? Когато ти се налага де изтърпиш некомфортно положение с години, защо да не си починеш с „мултитаскинг”? Истината обаче е, че нашето негодувание не е случайна и вредна емоция. Тази емоция генерира енергия. На практика енергията на негодувание се разпилява в мултитаскинг и постоянно унизително треперене „да не ни хванат”, вместо да я употребим, за да си намерим друга работа, да подобрим взаимоотношенията си в настоящата, или да организираме и осмислим по нов начин рутинната дейност, която извършваме! Много често това, което ни отблъсква е заварената „от време оно” мизерия в работната ни среда (особено в държавните фирми), която с полагане на малко усилия, почистване, разместване и освежаване, може да превърнем в съвсем друго работно пространство.

3/ Най-извинителната причина за „мултитаскинг” вероятно е предположението, че се очаква от теб да „успяваш” на много обороти, понеже други го правят. Действително, страхът, че ще те заменят с друг служител в днешното време на несигурност и безработица не е за подценяване. Но и в този случай има хитрини, които ще позволят хем да не отказваме многото разнородни задачи, хем реално да работим в линейно време, без „паралелни дейности”. Сутрин записвай любезно обажданията и следобед последователно свърши нещата, които са ти поискали „за днес”. Молбите от следобед си подреди за утре. В повечето случаи клиентите действително не бързат толкова! Достатъчно им е да изпитват сигурност, че не са забравени и ще има изпълнение на задачата в обещания срок, дори да не е „след десет минути”. Ако се наложи внезапна и спешна задача да прекъсне предварителната подредба, обади се на последния в списъка с обяснение и извинение, че задачата му ще почака малко повече, затова пък ще бъде свършена внимателно и качествено. В крайна сметка подсъзнателно повечето хора са наясно, че паралелна работа е невъзможна и ще разберат, когато ръководството ни е поискало промяна в плановете. (Проблемът по-скоро е да убедим своето, а не тяхното подсъзнаниие, че имаме само една глава и само един чифт ръце, затова нещата няма да бъдат свършени по магически начин и в невъзможен срок.) Още един добър съвет в случая: Създайте си имидж на приятен събеседник, вместо на „човек-машина”. Особено, ако отдавна сте забелязали, че при Вас редовно се отива за работа, а при други колеги се отива „на лафче”… Дори началниците, които са свикнали мълчаливо да хвърлят поредната задача на бюрото ви, може да открият, че им е приятно просто да загубят десетина минути в приятен разговор за семейството или за общи проблеми. В повечето случаи те ще се почувстват еднакво удовлетворени – било, че величествено са Ви разпоредили нещо, било, че са се почувствали спокойно и приятно във Вашето присъствие. И това далеч не е шеговито средство да избегнем мултитаскинга! Това е една от най-важните стъпки самите ние да се освободим от „допинга” на вътрешното удовлетворение, когато вършим няколко неща наведнъж, и да вкусим от „допинга” на това да общуваме с една личност спокойно, задълбочено и внимателно. 4/ Най-честата причина за мултитаскинг, когато не друг, а Вие сте шефът, е усещането, че никой няма да свърши нещата по-добре от Вас, и че никой не е така емоционално ангажиран с фирмата, колкото Вие. Да, това вероятно е именно така. Но имайте предвид, че големите световни компании не преуспяват, „защото шефът им върши всичко сам”. Именно в това се познава мащабът на една компания, че е намерен начин тя да функционира гладко без денят на шефа й да бъде 48 часа … Дали ни харесва или не, развитието на един бизнес минава през развитие на отношенията ни с персонала и служителите във фирмата. Да ги мотивираме, да видим скритите им заложби и да ги развием, е наша основна задача, ако не искаме да останем вечно изтощен от викане „пъдар” – началник на няколко души. 5/ Учените, занимаващи се с проблемите на мисловната концентрация дават и някои съвети свързани с организацията на работа във времето. На първо място е въвеждането на осъзната самодисциплина в проверяването на и-мейлите и социалната мрежа. Ако животът ви /личен или професионален/ не зависи от това, не ги преглеждайте хаотично през пет минути! Определете си минимален брой моменти на деня, когато да го правите! Ако нуждата от по-често влизане в тези пространства е необяснимо остра, прегледайте пак точка 2. Вероятно има нетърпими неща в живота ви, които трябва да промените, вместо да се „спасявате” от тях чрез непрекъснато разсейване, забавление и т.н.
На второ място, работещо е 20 минутното правило. Поне по толкова време се отделя на всяка задача, преди да превключим на следващата, за която ни е хрумнало. На трето място – силно се снижава стресът, когато в края на работния ден да си записваме несвършените, предстоящи неща с лека насока какво има да се направи по тях. Оставайки ги записани на бюрото, ние няма да отнесем напрежението и по темата и у дома си. Съществено по важност, е да наблягаме изключително много на завършването на всяка задача, тъй като усещането за завършеност освобождава у нас нова енергия, и дава чувство на удовлетвореност, за което сме „програмирани”. Човек е програмиран да завършва нещата, да сее и да жъне, и да се радва на плода си! Преживяването на много информация по телевизията, в Интернет, или в разговори с познати /нашите разговори започнаха да копират техниката, вместо обратно…/ не може по никакъв начин да се сравни с една реално завършена задача. Да се разбереш с някого. Да отгледаш нещо. Да постигнеш спортен резултат. Да се лекуваш, докато оздравееш. Да дочетеш книга - не защото „Ох, чета няколко, но тази трябваше спешно да я върна”, а защото си я преживяваш и постепенно се трансформираш по време на четенето. 6/ И последен съвет относно справянето с мултитаскинга: Спешно е.

Нагоре