„Леви, десни, леви, десни .. да вървим напред” се пее в познатата ни детска песен. В по-стария си вариант е било „сяно-слама, сяно-слама…” понеже неграмотните войници не знаели ляво и дясно. Има и такава народна поговорка : „Не може да раздели сеното от сламата”.

В този смисъл, някои хора винаги знаят кое е ляво, кое е дясно. Кое е черно, кое е бяло. Давай, давай, давай, давай – да вървим напред!

А някой неподвижно е застанал пред картината на Живота си и вижда сто нюанса сиво плюс милиони цветове. Дразни. Постоянно трябва да го сепваш и побутваш, за да продължи напред.

Всъщност той успява да вижда в събитията обем, причина, мъдрост, нещо много повече от чернобяла карикатура или табела… Той може да се захласне от удивление и възхищение. Да, той може и да Спре. Без „да върви напред”. Или нанякъде. Поне не и в двуизмерния свят.

Бързо ще го настигне гневният глас на неговия ръководител, или поне на някой, който се изживява като такъв. Но, който обича „да дава тон в живота" обикновено сам не намира щастие, ако никога не е виждал нюансите. Ако никога, освен на Ляво-Дясно и Напред, не е погледнал Нагоре или Навътре. Затова и усещането му, че ще постигне щастие само чрез това да кара всички да действат, е измамно и води до изтощение и изнервяне.

В проницателната, уж детска книга „Момо”, която през седемдесетте години пише Михаел Енде, се докосват големите загадки на Времето. „Сивите господа” карат, дори изтезават хората, за да ги накарат да ускорят живота си, като го подчинят на линейното време. В техния план нямат място „безсмислици” като една детска игра без образователна продукция в края, „безсмислици” като една тиха съзерцателна любов, „безсмислици” като грижа към човек в деменция …

Черно-бяло, леви-десни. Има ли парично изражение прекараното време? Има ли дял в сбъдването на твоите официално изказани мечти? Не? И фризьорът господин Фузи тежко въздиша. Да, сякаш, нямат място. Но, той не може да изрече с думи, че всъщност всички тия неща имат място в плана той да остане точно този топъл и близък до другите Човек - със сърце и очи.

Ние често наричаме свои планове само нещата, искащи промяна. Но има и планове, които са свързани с Оставане и Пазене. Те не са наши планове - ние не сме се създали сами, а често и не се ценим достатъчно. Но ние можем да ги разпознаем, и да започнем да се борим за тях.