" Интернет събира хората, които са далече и разделя хората, които са близo…Чували сте тази съвременна мъдрост, нали? А случвало ли ви се е с часове, дори дни да чакате отговор от някого в интернет разговор? И накрая да получаване като отговор “видяно” или “лайк”, което си е възпитаната версия на видяно. Интернет общуването може да бъде наистина много изнервящо, дразнещо и да вкара допълнително стрес във вашия живот. Най-вече с бавния ритъм, в който протича и с недоразуменията, които често предизвиква поради липсата на визуален контакт, поради това, че не чуваме гласа на човека отсреща. A според психолози, влиянието, което оказваме на околните, зависи:

• около 60 процента от езика на тялото (жестове, мимика и пози). Когато общуването става между чужденци, сведенията, разменяни по невербален път, могат да достигнат и до 90 процента;
• около 30 процента от начина, по който говорим (тона на гласа, интонация и различни други звуци);
• около 10 процента от това, което говорим (самодуми).

    Само около 10 процента от информацията идва от нашите думи… 10 процента! Това, означава, че интернет общуването в писмен вид, ни лишава от около 90 процента от информацията, която другият човек се опитва да ни предаде. Нищо чудно и че има толкова много спречквания и обидени именно от нещо, написано там.

    Странно ми е как хората живеят на 15-20 мин един от друг, но предпочитат да си пишат вместо да се видят-3 часа чат се равняват сигурно на 45 мин общуване на живо според мен- реално си е загуба на нерви и време, допълнително обмисляне и препрочитане на написаното в стремеж да кажем нещо остроумно и подходящо. Не знам, ако трябваше разговорите ни да бъдат записвани и после да се връщаме многократнко към тях и да анализираме всяка дума и пауза в отговора, сигурно щяхме да бъдем създадени с вградени такива устройства. Идеята ми е, че чатът си е противоестествено и трябва да знаем това и да не приемаме  цялото това онлайн писмено общуване като нещо основно и да не го правим предпочитан начин за комуникация. В интернет можеш да бъдеш и напълно анонимен, скрит зад ник и фалшива снимка. Което си е доста притеснително.

    Естествено, онлайн общуването си има и многоплюсове. Като например, че може да си комуникирате с хора от цял свят на нищожна цена. Или ако сте по-притеснителен човек и ви е трудно да заговаряте хора на живо. Или ако искате да си говорите с много хора едновременно (това може и да се отнесе към минусите- зависи от коя страна сте). Интересно ми е и колко ли връзки са приключили благодарение на някой издайнически чат, но както се казва- всичко се връща.

   Казах си – колко ли прекрасно е било в някои отношения преди да се появи интернет и преди да започне да измества до известна степен общуването лице в лице. И се запитах – какво ли са правили хората тогава? Сигурно комуникацията им е била доста по-ефективна. Всъщност тогава хората са пишели писма. Което е още по-бавно и мъчително общуване … А преди това? Преди съвременните пощенските служби пък са използвали вестоносци и т.н., и т.н. … И всъщност осъзнах – интернет е необходимото зло, интернет е просто средство и как ще го използваш, зависи от теб. Зависи от теб дали ще му позволиш да те отдалечава или приближава до хората около теб. И, да – признавам си – често и за мен онлайн общуването е предпочитано. Особено след дълъг работен ден, когато нямам желание да виждам и да си говоря с никого, но пък ми е приятно да си пиша с приятелите ми (за онлайн общуване се изисква доста по-малка концентрация и разход на енергия, а и можеш да го правиш с домашните дрехи, удобно излегнат). Можеш да го правиш и докато си на лекции, работа и т.н. (което не е препоръчително, разбира се, но малко приятно разсейване, според мен, покачва КПД-то ). Онлайн общуването е и перфектно през зимата, когато дори белите мечки предпочитат да си останат на топло. Или някой да ти прави компания, докато в 3 през нощта чакаш да ти стане мусаката (не е като да не ми се е случвало).

В заключение мога да кажа, че онлайн общуването е монета с две лица, които вървят ръка за ръка и както в някои случаи го предпочитам, така не мога и да скрия, че едни от любимите ми думи, които някой може да ми напише, са : “Хей, какво правиш? Искаш ли да излезем да се видим?“.

 Статията написа за списание “За мен” Мария Хаджиева.

Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"!

https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks

Днес дочух един разговор - познати от града си разговарят на улицита и обичайно си разменят реплики - как сте, - добре ли сте - ходихте ли някъде - да на море и новопородилото се: "да , видях публикувал си нещо" - което естествено визира снимки във Фейсбук . Така, че понякога клюките се разпространяват бързо и удобно. Не е като в "Българи от старо време" да има нужда от общополезна, на доброволни начала позиция "лала" - демек клюкарка.