Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2016 04:01 - Защо "не пожелавай" ?
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 855 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 15.10.2016 09:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Мнозина считат "божиите заповеди" за неприятно, а в модерните времена - и излишно послание. Но, ако се задълбочим в която и да е от тях, ще стигнем точно до изводите на психологията, които ни спасяват от депресии и болка!

Искам да поговоря за нагласата, не точно да завиждаме (или поне, не злобно) на другия за нещата, които има, а за това, направо тихо да страдаме, че "не сме изживяли неговия живот". Че не сме го изживяли с всичките му сътресения и радости. Не сме се били като деца, не са ни шили рана, били сме по-плахи... Не сме имали село, не сме оставяни сами без родителите да готвим и да се справяме... Не сме бягали от къщи, за да идем на дискотека... Всъщност, ние сме си представили, че тия "различия" в условията на живота са причина друг да ИМА - достойнство и смелост, уважение сред приятелите, популярност сред другия пол...

Постепенно, дори когато сме на зряла възраст и сме постигнали доста със собствени сили, това пожелаване се превръща в наш навик. Искаме да участваме в живота на другия, да му помагаме, да съпреживяваме (дотук, нищо лошо!), и  - не искаме да се "връщаме" в своя личен живот... А всъщност, точно в това е Животът. В това да уважаваш своите избори, да благодариш за своите преживявания, които са те развивали. Не от специалните условия (леки или тежки), а само от самоуважението може да се породи и външно уважение към нас.

Сред тийнейджърите са най-силно застъпени заблудите, че има "модерни" и "популярни" преживявания. Да говориш със старата съседка, да прочетеш книга, да седиш на пейка в парка, не са сред тях. Но ако и на 30-40 години ние не смеем да се зарадваме на това, което правим, защото на някого изглежда "скучно" или дори го изобличава сърцето, че не е така задълбочен - явно не сме пораснали.

Всъщност, нашият личен живот е "нашата крепост". Никой няма право, бил той приятел и близък, да обезценява живота ни, трудностите и радостите в него, самотата или борбите ни. Както е писано, Бог на небето "събира в съдче всяка сълза от очите ни"... Нищо не е забравено или малоценно! Ако някой обезценява живота ни, и усещаме как "за да му се харесаме" ние сами започваме да говорим пренебрежително за миналото си - време е да спрем!

Дори несподелената ни любов е съкровище! Защото, замислете се колко малко хора могат да обичат безкористно и без отговор, при това - с години. Това е божествена способност, защото, уви, в много случаи Бог ни обича така. И нека такъв спомен не е присъда - миналото е наше съкровище, ала бъдещето е наша надежда! Дори за много възрастен или болен човек нещата могат да се обърнат и да намери приятелство без унижения и натиск. След каменистите места - може да намери рохкава градинка, от която да го радват плодовете му.        


Тагове:   брак,   обич,   завист,   любов,   изневяра,   развод,


Гласувай:
3



1. palada - :) Поздравления!
15.10.2016 09:52
Много точно казано!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212905
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031