На много места се дават съвети "срещу злобните хора", на много места като четеш или слушаш разговорите, осъзнаваш че никой не смята себе си за злобен, а само понякога, за "справедливо наказващ"...

Но мислим ли, че в случая става дума за храна? "За-Яждаме" се ... тоест, ядем от себе си. "Злобата ме яде" - пак същото. "Да се изядеш от яд" - пак същото. Нерядко дори си представяме злобните хора по-мършави... 

Древният български език е прекрасен и говорящ дори в граматическите си правила! Някога учителката ни по литература след поредното оплакване от момиче, изкарваше набедения младеж пред класа: Христо, я покажи на всички, как СЕ биеш?

Много неща, в които тайно или явно отмъщаваме на другите , ги вършим ... на себе си. Нямам предвид, че "гръм ще те удари" или ще те окрадат за наказание задето злобееш и уязвяваш някого. Не, ти самият вече не ставаш за Дом и това е достатъчно наказание. Кой идва да отпочине в дом , пълен с игли и карфици?

Особено характерно за злобата е, че вижда отражения. Другият човек направил нещо неправилно, или не по твоя вкус. Не ти стига да го помолиш за промяна, или да му направиш забележка. Ти трябва да го обидиш. И "мотивът" ти често е, че видиш ли, той сигурно го е направил нарочно. Нарочно, за да те засегне, та как иначе?
Може би, защото ти практикуваш такива неща, ги очакваш от всеки? Уви, много пъти мислим така, и раждаме от мухата слон. 

А нали шяхме да говорим за това, как да се отървем от злобата? Ами, като благодарим. Виж по-добре кога до теб има добронамерен човек. За идеален, идеални няма. (Хората са или отзивчиви към промяна, или оглеждащи се за виновник извън себе си. ) Та, ако човекът до теб не е обвиняващ и злобен, благодари за него. Така ще бъдеш по-спокоен и свободен.